3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
София, 30.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 6227 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. К., К. А. Р. и Н. А. А. срещу определение № 510 от 30.09.2015 г. по ч. гр. д. № 500 по описа за 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, Втори граждански състав, с което е оставена без уважение жалбата им срещу определение № 831 от 27.7.2015 г. по в. гр. д. № 314 по описа за 2015 г. на Смолянския окръжен съд в частта за оставяне без разглеждане на допълнителна въззивна жалба вх. № 4719 от 18.06.2015 г. като просрочена.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Молят настоящата инстанция да го допусне до касационно обжалване по въпроса допустимо ли е до изтичане срока за без движение на бланкетната жалба тя да се допълва с основания за неправилност на обжалваното решение, да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по допълнителната въззивна жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частните жалбоподатели са получили на 23.03.2015 г. препис от решение № 67 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 394 по описа за 2014 г. на Смолянския районен съд и са подали на 7.4.2015 г. въззивна жалба вх. № 2748, в която не са посочили кои са според тях конкретните пороци на решението. След като жалбата е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса и за представяне на преписи, техният пълномощник е подал допълнителна въззивна жалба вх. № 4719 от 18.06.2015 г., в която е формулирал оплаквания относно присъдения размер на обезщетението по чл.59 от ЗЗД. Според него обезщетението следвало да бъде определено от по-ранен момент по пазарни цени на база действителната ползвана от ответника площ, а не по реда на чл.26, ал.6 от Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии и по административно предназначената за ползване площ. Позовал се е на допуснато от съда процесуално нарушение-немотивиран отказ да назначи тричленна техническа експертиза след оспорване на първоначалното заключение. Смолянският окръжен съд е приел допълнителната жалба за просрочена, поради което я е оставил без разглеждане, а Пловдивският апелативен съд е потвърдил това определение. Изводите на съдилищата не противоречат, а съответстват на цитираната от касатора задължителна практика на ВКС по поставения от него въпрос. Както е разяснено в решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3418/2013 г. на Първо Г.О. на ВКС, жалбата, в която не се съдържат конкретни твърдения в какво се състои порочността на решението, не е нередовна на това основание. Подаването на такава жалба поражда за въззивния съд задължение да се произнесе служебно по валидността на решението, по неговата допустимост в обжалваната част, а по неговата неправилност-единствено ако са нарушени императивни правни норми. Такава е била първоначалната въззивна жалба на касаторите и затова е била оставена без движение само за внасяне на държавна такса и за представяне на преписи. С допълнителната въззивна жалба обаче касаторите не просто са отстранили нередовностите на първоначалната жалба, а са поискали да въведат нови основания за неправилност на решението след изтичане на срока за обжалване. Тези основания са преклудирани, тъй като жалбоподателите са имали възможност да се запознаят с решението още с връчване на преписа от него и с оглед принципа на концентрационното начало са били длъжни да изчерпят всички свои доводи и възражения в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Изключение е предвидено само за порок на решението, отнасящ се до неговата нищожност, недопустимост и до неправилност, дължаща се на погрешното приложение на императивни правни норми. В случая доводите на касаторите в допълнителната жалба не касаят такива императивни правни норми, а се отнасят до правилното определяне на размера на дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване. Следователно не става въпрос за приложението на правни норми от обществен интерес, а за норми, засягащи техния частен интерес, за които съдът не следи служебно и затова доводите не могат да бъдат наведени след срока по чл.259, ал.1 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 510 от 30.09.2015 г. по ч. гр. д. № 500 по описа за 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, Втори граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: