2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 24.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4511 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Г. М. срещу определение № 1290 от 15.05.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1254 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 2293 от 19.02.2015 г. против определение от 10.02.2015 г. по гр. д. № 2559 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, І Г.О., 11 състав, за оставяне без уважение на искания за събиране на доказателства. Частният жалбоподател твърди, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно, поради което моли да бъде отменено и частната жалба да бъде разгледана по същество.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Софийския апелативен съд, поради което е допустима съгласно чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Я. М. е обжалвал пред въззивния съд определението, с което първоинстанционният съд е отказал да допусне поисканите от него доказателства по делото. Това определение не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не отговаря на нито една от двете предпоставки, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК. Определението, с което съдът се произнася по доказателствените искания на страните нито прегражда развитието на делото, нито в процесуалния закон е предвидена изрично възможността да бъде обжалвано. Следователно частната жалба е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от въззивния съд с обжалваното определение. Доводът на частния жалбоподател, че трябва да се допусне обжалване на определението по доказателствата с оглед процесуална икономия е несъстоятелен. Напротив, тъкмо процесуалната икономия налага това определение да не подлежи на пряк инстанционен контрол, а да се проверява неговата правилност при обжалване на решението. По този начин поисканите доказателства могат да бъдат събрани направо пред въззивната инстанция, без да се развие процедура по обжалване на първоинстанционното определение за недопускане на тези доказателства. Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС касае именно такива случаи, а не възможността да се обжалва директно определение по събиране на доказателствата по делото.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което трябва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1290 от 15.05.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 1254 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.