3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
София, 19.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 7056 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 140 от 08.05.2013 г. по гр.д. № 2409 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия, с което е прекратено касационното производство, образувано по касационна жалба вх. № 1121 от 11.02.2013 г. на [фирма] срещу въззивно решение № 578 от 18.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 765 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца и касационната жалба е върната като процесуално недопустима. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като ВКС е взел предвид данъчните оценки на имотите към месец май 2010 г., а към настоящия момент тези данъчни оценки са по-високи. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за администриране на касационната жалба.
Ответниците по жалбата Т. „А. 93” и [фирма] не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на Върховния касационен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу частите от въззивно решение, с което е отменено първоинстанционно решение за установяване на основание чл.440, ал.1 от ГПК, че процесните четири недвижими имота не принадлежат на длъжника и е постановил вместо него друго, с което е отхвърлил тези искове. Към момента на завеждане на исковата молба през 2010 г. всеки един от имотите, предмет на отрицателните установителни искове, е с данъчна оценка под пет хиляди лева/стр.27 по описа на РС-Бяла Слатина/. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на предявените искове е равна на данъчната оценка на всеки един от имотите. В този случай нормата на ал.2 на чл.280 от ГПК изключва възможността за касационно обжалване на въззивното решение, следователно обжалваното определение за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство е правилно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че преценката на обжалваемия интерес може да се извърши въз основа на актуалната стойност на имуществото. Обжалваемият интерес при искове за защита на вещни права върху недвижими имоти е функция от цената на иска, която се определя въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска. Последващите промени в оценката не рефлектират върху цената на предявения иск, а оттам и върху обжалваемия интерес, тъй като процесуалният закон не предвижда такава възможност. Цената на иска се определя по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд и въз основа на нея се определят както родовата подсъдност, така и дължимата държавна такса. Законодателят не е установил различни правила за определяне на обжалваемия интерес при касационното обжалване, поради което следва да се приеме, че този интерес се определя въз основа на представената при образуването на производството пред първоинстанционния съд данъчна оценка. Този извод следва и от разпоредбата на чл.70 от ГПК, според която цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което остава неизменна. След това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в определение № 233 от 2.6.2011 г. по гр. д. № 254/2011 г. На ІІ ГО, № 38 от.1.2.2012 г. по гр. д. № 604/2011 г. на ІІ ГО, № 699 от 21.12.2012 г. по ч. гр. д. № 655/2012 г. на І ГО и много други.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 140 от 08.05.2013 г. по гр.д. № 2409 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия, с което е прекратено касационното производство, образувано по касационна жалба вх. № 1121 от 11.02.2013 г. на [фирма] срещу въззивно решение № 578 от 18.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 765 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца и касационната жалба е върната като процесуално недопустима.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: