5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 03.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на 31 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3453 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. С. срещу определение № ІІІ-151 от 18.01.2013 г. по ч.гр.д. № 2422 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд, Трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 9549 от 20.11.2012 г. по гр. д. № 4643 по описа за 2011 г. на Бургаския районен съд за прекратяване на производството по делото.Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1.Недопустим ли е иск за установяване неистинност на документ по чл.124, ал.4, изречение първо от ГПК, ако правният интерес от предявяването му се обосновава от възможността решението по този иск да се ползва от ищеца в производството по висящия исков процес, в който е представен документът, неистинноста на който ще се установява с иска по чл.124, ал.4, изречение първо от ГПК, и същият документ е оспорен в срока по чл.193 от ГПК с отговора на исковата молба? В тази връзка наличието, респективно липсата на открито производство от съда по чл.193, ал.1 от ГПК по инцидентното оспорване на документа във висящия съдебен процес, по който е представен, предпоставка ли е за формиране на извод за наличие у ищеца на правен интерес да води самостоятелен иск по чл.124, ал.4, изречение първо от ГПК за установяване на неговата неистинност?
2. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа инцидентно оспорване на истинността на документ, представен пред първоинстанционния съд с исковата молба и оспорен от ответника с отговора на исковата молба, ако въпросът за истинността или неистинността на оспорения документ не е посочен във въззивната жалба? Какви са границите на проверката за правилност на първоинстанционното решение, която възивният съд извършва и как се определят тези граници-от исковата молба или от въззивната жалба? Как се определя предметът на въззивното производство? Деволутивният ефект на въззивната жалба ограничава ли правомощията на въззивния съд да се произнесе само по въведените в жалбата фактически основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.269, изречение второ от ГПК? Въззивният съд сезиран ли е надлежно с инцидентно оспорване на истинността на писмен документ, оспорен пред първоинстанционния съд с отговора на исковата молба по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, ако във въззивната жалба въпросът за истинността или неистинността на оспорения документ не е посочен и не е изразено становище по направеното оспорване на документа? В този случай инцидентното оспорване предмет ли е на спора във въззивното производство?
3. Налице ли е отвод за висящ процес, ако липсва обективен идентитет между две дела, едното от които е образувано по рано?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд по тези въпроси и това определение да бъде отменено.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
М. К. С. е предявила срещу [фирма], [населено място], и срещу [община] искове за установяване на неистинност на подробно описани 76 фактури и два броя карнети, представени по гр.д. № 5624 по описа за 2010 г. на Бургаския районен съд, както и искове за установяване несъществуването на нейно вземане в размер на 1 831,75 лв. в полза на [фирма], [населено място], и [община], представляващо претенция за доставена вода за апартамент 78, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Г”, ет.6. Бургаският районен съд е прекратил производството поради липса на правен интерес, а с обжалваното определение Бургаският окръжен съд е потвърдил прекратяването на делото. Цената на установителните искове за недължимост на вземането от 1 831,75 лв. е под 5 000 лв., поради което на основание чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК определението за потвърждаване на прекратяването на делото по тези искове не подлежи на касационно обжалване и жалбата в тези части трябва да бъде оставена без разглеждане.
Частният жалбоподател е изложил в исковата молба, че фактурите и карнетите са били представени по друго дело и той е оспорил тяхната истинност в срок. Първоинстанционният съд обаче е открил производство по оспорване само на фактурите, а не на карнетите, а в решението си не се е произнесъл и относно истинността на фактурите. Тези процесуални нарушения според касатора обосновават правния му интерес от предявяване на искове за неистинност на фактурите и карнетите в отделно производство. Отговорите на поставените в изложението въпроси целят да докажат тезата на касатора, че въззивният съд вече не би могъл да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради което е налице правен интерес от предявяване на исковете в друго производство. От твърденията в исковата молба става ясно, че касаторът е оспорил истинността на фактурите и карнетите, представени от водоснабдителното дружество като доказателство за наличието на задължения на касатора за заплащане на изразходвана питейна вода. Фактурите и карнетите представляват частни свидетелстващи документи и оспорването на тяхната истинност в случая представлява твърдение, че тези документи са с невярно съдържание. Фактурите и карнетите обаче нямат материалната доказателствена сила на официални документи, поради което защитата срещу тяхната доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документ, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото. Следователно първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения, тъй като не е бил длъжен да открива производство по оспорване на фактурите и карнетите по реда на чл.193 от ГПК и да извършва проверка на тяхната истинност по чл.194 от ГПК, а е следвало да се произнесе само по съществото на спора дали ищецът е доказал посредством тези документи и другите доказателства по делото съществуването на задължение на касатора. Дори да се приеме, че районният съд е допуснал твърдените от частния жалбоподател нарушения, тези нарушения могат и следва да бъдат отстранени от въззивния съд. Този съд действително е обвързан от посочените в жалбата пороци на решението, водещи до неговата неправилност/ чл.269 от ГПК/, но е длъжен да разгледа и всички своевременно повдигнати от ответника възражения срещу исковата молба.
В обобщение следва да се приеме, че оспорването на верността на частните свидетелстващи документи може да се извърши само в производството, по което те са представени като доказателства. Страната няма правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за оспорване верността на частните свидетелстващи документи в друго производство. Обратното разрешение би позволило на страната да заобиколи процесуалните преклузии или неоправдано да забави първоначално образуваното производство. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2012 г. по тълкувателно дело № 5 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, на което превратно се позовава частният жалбоподател. Поставените от касатора въпроси не могат да променят този извод, тъй като отговорите им не обосновават наличие на правен интерес от предявените искове. Ето защо определението на Бургаския окръжен съд в частите, с които е потвърдено прекратяването на делото по предявените от касатора искове за неистинност на подробно описани 76 фактури и два броя карнети, представени по гр.д. № 5624 по описа за 2010 г. на Бургаския районен съд, не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. К. С. срещу определение № ІІІ-151 от 18.01.2013 г. по ч.гр.д. № 2422 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд, Трети въззивен граждански състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е потвърдено определение № 9549 от 20.11.2012 г. по гр. д. № 4643 по описа за 2011 г. на Бургаския районен съд за прекратяване на производството по предявените от М. К. С. искове за установяване несъществуването на нейно вземане в размер на 1 831,75 лв. в полза на [фирма], [населено място], и [община], представляващо претенция за доставена вода за апартамент 78, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Г”, ет.6.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІІІ-151 от 18.01.2013 г. по ч.гр.д. № 2422 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд, Трети въззивен граждански състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е потвърдено определение № 9549 от 20.11.2012 г. по гр. д. № 4643 по описа за 2011 г. на Бургаския районен съд за прекратяване на производството по предявените от М. К. С. искове за неистинност на подробно описани в исковата молба 76 фактури и два броя карнети, представени по гр.д. № 5624 по описа за 2010 г. на Бургаския районен съд
Определението в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: