3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
София, 18.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 7038 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Ц. Д. срещу определение № 16295 от 06.08.2014 г. по ч. гр. д. № 9041 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ІІ „д” въззивен състав, Гражданско отделение, с което е потвърдено определението от 7.05.2014 г. по гр. д. № 50622 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, 76 състав, за връщане на исковата молба. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните. Счита, че от значение за точното прилагане на закона е отговорът на въпроса дали отмяната на дарението по реда на чл.227, ал.1 от ЗЗД, постановена в хипотезата на извършено разпореждане с дарения имот преди вписване на исковата молба, представлява пречка за иск по чл.30 от ЗН с предмет същия имот.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Софийския градски съд по повдигнатите въпроси, да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницата по жалбата И. Ц. Д. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
И. Д. в качеството и на наследник на Ц. М. Д. е предявила срещу И. Ц. Д. иск по чл.30 от Закона за наследството за отмяна на дарение на апартамент № 11, находящ се на третия етаж в бл.9 в[жк], [населено място]. Софийският районен съд е върнал исковата молба като недопустима, тъй като е констатирал, че дарението е отменено на основание чл.227, ал.1, буква „в” от ЗЗД с влязло в сила съдебно решение преди смъртта на наследодателя. В частната си жалба срещу това определение И. Д. е обосновала интереса си от предявения иск с обстоятелството, че макар дарението да е отменено, собствеността върху имота не е върната в патримониума на наследодателя, тъй като преди завеждане на исковата молба правото на собственост е било прехвърлено на трето лице. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, посочвайки, че липсва предмет на иска. Счел е, че изложените доводи в частната въззивна жалба са ирелевантни-дори да се установи накърняване на запазената част, подареното не може да бъде върнато в патримониума на наследодателя. Следователно въззивният съд е обсъдил доводите на частния жалбоподател и не е нарушил задължителната практика на ВКС по първия въпрос на касатора, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Отговорът на втория въпрос на касатора е ясен и произтича както от правилата на формалната логика, така и от цялостната уредба на института на възстановяване на запазената част от наследството. Повторна отмяна на вече отменена сделка не може да се осъществи, независимо дали всички последици от отменената сделка са били заличени. Съгласно чл.31 от ЗН запазената и разполагаемата част се определят към момента на смъртта на наследодателя и към наследствената маса могат да се прибавят само даренията, които са произвели действие и са валидни към този момент. Даренията, които преди смъртта на наследодателя са отменени, не могат да бъдат включени в наследствената маса. Ако дарението е отменено, но собствеността върху подарения имот не е възстановена в имуществото на дарителя, тъй като е придобита от трето лице преди вписването на исковата молба, дарителят има иск за неоснователно обогатяване срещу дарения съгласно чл.227, ал.5 от ЗЗД. Следователно само от волята на наследодателя, изразена приживе, зависи дали той ще си възстанови настъпилата от отмененото дарение имуществена загуба. Наследникът няма такова право-той получава правата на наследодателя в обема, съществуващ към момента на откриване на наследството. В същия смисъл е даденият от въззивния съд отговор на втория въпрос, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на СГС по този въпрос на касатора.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16295 от 06.08.2014 г. по ч. гр. д. № 9041 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ІІ „д” въззивен състав, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: