О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 04.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1819 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2518 от 17.9.2015 г. по ч. гр. д. №3631 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, единадесети състав, поправено с определение № 2529 от 18.09.2015 г. по същото дело, с което е отменено определение от 9.9.2015 г., постановено по гр.д. № 11426 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Т.О., 22 състав, за отхвърляне искането на Ю. К. К. за обезпечение на бъдещите установителни искове за собственост срещу М. И. М. и [фирма] чрез спиране изпълнението на насрочената за 15.09.2015 г. публична продан на недвижимия имот по изпълнително дело № 20158390400311 по описа на ЧСИ М.-К., като е постановено друго определение за обезпечаване на бъдещите искове чрез спиране на изпълнението срещу парична гаранция в размер на 500 лв.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като е определена ниска по размер гаранция, поради което моли настоящата инстанция да го допусне до касационно обжалване по поставените въпроси, след което да го отмени и да отхвърли искането за обезпечение на бъдещите искове чрез спиране на публичната продан.
Ответникът по жалбата Ю. К. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
С обжалваното определение въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, поради което на основание чл.396, ал.2, изречение трето от ГПК това определение подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая касаторът се позовава на наличието на противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС и на противоречива практика/основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК/ по въпроса за критерия за определяне размера на паричната гаранция. Според касатора в цитираните от него определения на ВКС е прието, че критерий е обемът на претендираните от ищеца права, които в случая се равняват на данъчната оценка на имота в размер на 86 732,50 лв. Друг критерий в практиката на въззивните съдилища е определяне на гаранцията в размер на 10 % от цената на иска.
Настоящата инстанция констатира, че критерият за определяне размера на гаранцията е ясно посочен в разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК-това са преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. По аргумент от чл.391, ал.1, т.1 от ГПК гаранцията може да е по-ниска от този размер, ако от представените писмени доказателства съдът достигне до извода, че бъдещият иск е вероятно основателен. В случая въззивният съд е направил този извод въз основа на представеното удостоверение от службата по вписвания за имота за периода от 5.04.1967 г. до 3.11.2014 г., според което вписвания липсват, следователно е много вероятно нотариалният акт № 27 от 1974 г., от който касаторът черпи права, да е неистински документ. Цитираните от касатора определения № 61 от 26.01.2009 г. по ч.т.д. № 15/2009 г. на Второ Т.О. на ВКС и № 180 от 2.04.2009 г. по ч. гр.д. № 111/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС не се отнасят за такъв случай, а за хипотеза, при която няма писмени доказателства за вероятната основателност на бъдещия иск. Освен това тези определения се тълкуват превратно от касатора в смисъл, че гаранцията се определя от цената на бъдещия иск, макар в тях изрично да се препраща към критерия по чл.391, ал.3 от ГПК. Ето защо следва да се приеме, че обжалваното определение не противоречи, а съответства на практиката на ВКС по въпроса за критерия за определяне размера на гаранцията, поради което касационното му обжалване не следва да се допуска.
Касаторът не е доказал и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като цитираните от него определения на въззивни съдилища не са представени и не може да се констатира, че е налице противоречива съдебна практика.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2518 от 17.9.2015 г. по ч. гр. д. №3631 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, единадесети състав, поправено с определение № 2529 от 18.09.2015 г. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: