3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 09.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 7363 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. П. срещу определение № 1517 от 10.11.2014 г. по ч. гр. д. № 947 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определението от 7.08.2014 г. по гр. д. № 2517 по описа за 2014 г. на Плевенския районен съд за прекратяване на производството поради липса на компетентност. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение противоречи на цитираната от него практика на ВКС, поради което моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване, да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницата по частната жалба Е. П. П. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Плевенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 600 лв. разноски по делото.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
С искова молба от 30.05.2014 г. частният жалбоподател е повдигнал спор по чл.127, ал.2 от СК относно родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните в Кралство Испания малолетно дете И. М. П.. Съдилищата са приели, че съгласно чл.8 от Регламент/ЕО/ 2201/2003 г. компетентен да разреши спора е не българският, а испанският съд, където е обичайното местопребиваване на детето. Затова първоинстанционният съд е прекратил производството, а с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил прекратяването на делото. Изложените от съдилищата съображения съответстват на приложимата в случая разпоредба на чл.8 от Регламент/ЕО/ 2201/2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност и на определение № 7 от 9.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6366 по описа за 2013 г. на І ГО на ВКС. Цитираната от касатора практика/определения № 38 от 25.01.2011 г. по ч. гр. д. № 647/2010 г. на ІІІ ГО, № 475 от 28.09.2011 г. по ч. гр. д. № 400/2011 г. на ІІІ ГО и № 391 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 290/2011 г. на ІV ГО на ВКС/ не е относима към настоящия казус, тъй като касае случаи на развод, при които подсъдността се определя по чл.3 от Регламента. Ето защо не е налице твърдяното от касатора противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС, поради което на това основание не може да се допусне касационно обжалване.
Останалите твърдения на касатора за наличието на пороци на определението не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а касаят неговата правилност, поради което не могат да бъдат обсъждани в производството по предварителна селекция на частната касационна жалба. За изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че евентуалните недостатъци на упълномощаването от страна на ответницата и на отговора на исковата молба са без значение за изхода на спора, тъй като разпоредбата на чл.17 от Регламента възлага на съда служебно задължение да се произнесе по своята компетентност. Дори съдът да не вземе предвид отговора на ответницата и да не се съобрази с представените от нея доказателства поради нередовно упълномощаване, твърденията на касатора в исковата молба са достатъчни за установяване на обстоятелството, че постоянното местопребиваване на детето е в Испания. Възможността делото да се прехвърли на друг съд е уредена в чл.15 от Регламента и касаторът може да се възползва от нея само ако първоначално подаде такова искане пред съответния компетентен съд и това искане бъде удовлетворено, но не и посредством директно сезиране на българския съд. Доводите на касатора относно неизпълнението на договора между страните касаят съществото на спора относно родителските права, а не подсъдността на делото, поради което също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Плевенския окръжен съд.
При този изход на спора М. И. П. дължи на Е. П. П. 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1517 от 10.11.2014 г. по ч. гр. д. № 947 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. И. П., [ЕГН], да заплати на Е. П. П., [ЕГН], сумата 600/ шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: