2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 06.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 6741 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Т. К. и П. Т. К. срещу определение № 224 от 19.09.2013 г. по гр. д. № 3924 по описа за 2013 г. на ВКС, ІІ ГО, с която е прекратено касационното производство, образувано по касационна жалба вх. № 2657/12.03.2013 г. на частните жалбоподатели срещу въззивно решение № 6 от 14.1.2013 г. по в. гр.д. № 1195 по описа за 2012 г. на ОС-Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск срещу П. П. Т. за заплащане на обезщетение за ползването на недвижим имот за разликата над уважения иск от 106,58 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв. на основание чл.73, ал.1, предложение второ от ЗС и касационната жалба е върната. Частните жалбоподатели считат, че съдът неправилно е преценил обжалваемостта на въззивното решение с оглед цената на отделните съединени искове. Смятат, че след като претенциите произтичат от един и същи фактически състав и е налице връзка между делата, при преценката за обжалваемост трябва да се вземе предвид общата цена на исковете. Ето защо молят настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия по касационната жалба.
Ответникът по жалбата П. Т. счита, че тя е неоснователна, поради което моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното определение.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Частните жалбоподатели са предявили срещу П. П. Т. в една искова молба искове за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствените им имоти общо в размер на 6 000 лв., или по 3 000 лв. на всеки един от тях. В този случай по аргумент от чл.72, ал.1 от ГПК цената на исковете не се определя от сбора на претендираните суми, а от стойността на всеки един от предявените искове поотделно. Наличието на общи факти обуславя допустимостта на съединението на исковете, но не променя тяхната цена. Следователно предявените искове са с цена 3 000 лв. и съгласно чл.280, ал.2 от ГПК постановеното по тези искове въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Ето защо обжалваното определение, с което производството е прекратено и касационната жалба е върната, е правилно.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 224 от 19.09.2013 г. по гр. д. № 3924 по описа за 2013 г. на ВКС, ІІ ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: