4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 04.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 59 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Мюсюлманско настоятелство в [населено място], [община], област С., и Мюсюлманското вероизповедание срещу определение от 08.10.2012 г. по гр.д. № 338 по описа за 2012 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 633 от 15.06.2012 г., постановено по гр.д. № 101 по описа за 2012 г. на Златоградския районен съд за прекратяване на производството по предявеното от частните жалбоподатели искане да бъдат задължени [община] и М. М. Я. да деактуват процесния имот, за който е издаден акт за публична общинска собственост № 479 от 6.0.2007 г. Частните жалбоподатели излагат съображения за неправилност на съдебния акт, поради което молят да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК. Въпросите, по които според касаторите въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС, по които е налице противоречива практика на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са следните:
1. Дали съдът, който е прекратил делото в обжалваната част правилно е извел, дефинирал и квалифицирал спорното материално право?
2. Дали съдът правилно е извел исканата съдебна защита?
3. Дали преди прекратяване на делото съдът не е следвало да даде указания по чл.145, ал.1 и ал.2 от ГПК и/или да изготви доклад, като предостави възможност на страните да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия?
4. Дали в чл.64, ал.1 и ал.2 от ЗОС се съдържат един или два способа за правна защита?
5. Следва ли при уважаване на иск за собственост съдът да отмени с решението си неправилно издадения акт за общинска собственост, или да формулира задължение за административния орган да го отмени?
6. Самостоятелен иск ли е искането за отмяна на акта за общинска собственост?
Молят настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените въпроси
Ответникът по жалбата [община] счита, че тя не следва да бъде допусната до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за заплащане на 1 200 лв. разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частните жалбоподатели са предявили срещу [община] установителен иск за собственост върху имот в [населено място], съставляващ мюсюлманско гробище, за който ответната община е съставила акт за общинска собственост. Те са поискали от съда да задължи общината да деактува/вероятно да отмени/ издадения акт за общинска собственост. Златоградският районен съд е прекратил производството по искането за деактуване на акта за общинска собственост, а с обжалваната част на определението Смолянският окръжен съд е потвърдил прекратяването. Въззивният съд е посочил, че актът за общинска собственост не е индивидуален административен акт, не подлежи на обжалване по административен ред и няма конститутивно действие. Съставянето му не създава права и задължения, а само ги констатира и защитата срещу съдържащите се в него неверни констатации е по реда на чл.64, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост, а не чрез задължаване на общинския орган да отмени акта. Частните жалбоподатели достатъчно ясно са формулирали искането си, производството по което е прекратено и не е имало противоречия във фактическите им твърдения, за чието отстраняване е следвало да им бъдат дадени указания в доклада. Следователно първите три въпроса на касаторите не са от значение за изхода на спора, поради което касационно обжалване по тях не следва да бъде допускано. Отговорите на другите три въпроса на касаторите произтичат от ясните и ненуждаещи се от тълкуване норми на чл.64, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост. Съществува само един способ за съдебна защита на лицата, чиито права са засегнати от акта за общинска собственост. При неправилно съставен акт за общинска собственост, чиито констатации накърняват права на други лица, спорът се разрешава по исков ред посредством предявяване на иск за собственост. Не съществува самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост, поради което съдът не е длъжен да постанови в диспозитива на решението си отмяна на този акт. След постановяване на положително за ищеца решение по иска за собственост неправилно актуваният имот следва да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община съгласно чл.64 от Закона за общинската собственост. Доколкото това производство се развива след разрешаването на спора за материално право, то предявеното искане за отмяна на акта за общинска собственост в общия исков процес се явява процесуално недопустимо. В този смисъл е съдебната практика, отразена в определение № 15 от 16.03.2012 г. по ч. гр. д. № 335/2011 г., ГК, І ГО на ВКС. Настоящият състав споделя тази практика, която съответства на точното прилагане на закона и не се нуждае от промяна. Следователно частната касационна жалба не отговаря на критериите за селекция по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
При този изход на спора касаторите дължат на [община] 1 200 лв. разноски за касационното обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 08.10.2012 г. по гр.д. № 338 по описа за 2012 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 633 от 15.06.2012 г., постановено по гр.д. № 101 по описа за 2012 г. на Златоградския районен съд за прекратяване на производството по предявеното от Мюсюлманско настоятелство в [населено място], [община], област С., и Мюсюлманско вероизповедание искане да бъдат задължени [община] и М. М. Я. да деактуват процесния имот, за който е издаден акт за публична общинска собственост № 479 от 6.0.2007 г.
ОСЪЖДА Мюсюлманско настоятелство в [населено място], [община], област С., и Мюсюлманско вероизповедание да заплатят на [община] сумата 1 200/хиляда и двеста/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: