3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 01.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.Д. ч.гр.д. № 2284 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение- Х.” АД срещу определение № 2144 от 27.12.2012 г. по ч.т.д. № 1578 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, Търговско отделение, І състав, с което е потвърдено определение от 29.10.2012 г., постановено по т.д. № 115 по описа за 2012 г. на Хасковския окръжен съд за оставяне без уважение молбата на касатора за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следния въпрос: Допустимо ли е освобождаване от предварително внасяне на държавна такса на юридическо лице, непопадащо в изброените в чл.84 от ГПК субекти? Смята, че създадената до момента съдебна практика не кореспондира с основните принципи на Конституцията и законите, които целят осигуряване на право на защита на всички гражданскоправни субекти. Налице е пряко противоречие с нормата на чл.19, ал.2 от Конституцията, която гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, както и противоречие с чл.3, ал.2 от Закона за защита от дискриминация. Излага съображения за необходимостта лечебните заведения да бъдат освободени от внасяне на държавна такса поради тежко икономическо положение. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставения въпрос.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
За да потвърди отказа от освобождаване от държавна такса, въззивният съд е приел, че лечебното заведение не попада сред кръга на посочените в чл.84 от ГПК субекти, които не дължат такава такса. Следователно поставеният от касатора въпрос е от значение за изхода на спора, но по този въпрос е формирана трайна, последователна и непротиворечива съдебна практика, отразена в определения № 580 от 27.06.2010 г. по ч. т. д. № 451/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, № 603 от 10.08.2010 г. по ч. т. д. № 340/2010 г. на ІІ ТО на ТК на ВКС и № 128 от 26.02.2013 г. на ІV ГО на ВКС. Последното от цитираните определения е постановено по сходен случай относно искане за освобождаване от държавна такса на лечебно заведение. Съгласно тази практика разпоредбите на чл.83 и 84 от ГПК, уреждащи освобождаването на ищеца от държавна такса, не се отнасят до търговските дружества. Нормата на чл.84 от ГПК предвижда изключение от общото правило, поради което не може да се тълкува разширително. Разпоредбите не са дискриминационни, не противоречат на чл.19, ал.2 от Конституцията, а икономическите затруднения на лечебните заведения биха могли да обосноват само законодателна промяна за разширяване на изключенията от общото правило на чл.71, ал.1, изречение първо от ГПК, която промяна не е в правомощията на съда. Настоящият състав споделя тази практика, която съответства на точното прилагане на закона и не се нуждае от промяна. Следователно частната касационна жалба не отговаря на критериите за селекция по чл.280, ал.1 от ГПК по повдигнатия от касатора въпрос, поради което въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2144 от 27.12.2012 г. по ч.т.д. № 1578 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: