3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 16.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 86 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ш. Й. срещу определение № 756 от 30.09.2013 г. по в. ч. гр. д. № 274 по описа за 2013 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 474 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 826 по описа за 2013 г. на Кърджалийския районен съд за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, според която дали родителите му са български граждани е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на производството. Счита, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Поставя и въпрос по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК дали е необходимо установяването на произход от български гражданин да се извърши с влязло в законна сила решение по реда на чл.124 от ГПК, за да е налице положителната предпоставка на чл.9 от Закона за българското гражданство при придобиване на българско гражданство по натурализация, или е необходимо приложението на специалния закон, изискващ административна процедура. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Кърджалийския окръжен съд по посочените от него въпроси, да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по жалбата [община], Р. п.-К. и М. на п. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
Ш. Й. е завел срещу [община], Р. п. и М. на п. иск за установяване на своя произход от български граждани, обосновавайки правния си интерес с възможността да подаде документи за признаване на българско гражданство пред Министерството на правосъдието по реда на чл.9 и следващите от Закона за българското гражданство. За да прекратят производството, съдилищата са приели, че в случая липсва правен интерес от предявения иск, тъй като ищецът може да установи факта с удостоверение по чл.15, ал.2 от ЗБГ за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В обжалваното определение съдът не е обсъждал въпроса дали родителите на частния жалбоподател са български граждани. Следователно първият въпрос на частния жалбоподател не е обусловил мотивите на обжалваното определение, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
В другия въпрос на частния жалбоподател се съдържа схващането му, че в чл.9 от Закона за българското гражданство изрично е предвиден иск за установяване на произход от български гражданин, поради което искът му е допустим съобразно чл.124, ал.4, изречение второ от ГПК. Разпоредбите на чл.8 и чл.9 от ЗБГ определят кои са български граждани по произход. Съгласно чл.8 български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. В чл.9 е допълнено, че български гражданин по произход е и всяко лице, което е припознато от български гражданин или чиито произход е установен със съдебно решение. Тези разпоредби от Закона за българското гражданство трябва да се тълкуват във връзка с нормите, съдържащи се в глава шеста на Семейния кодекс/2009 г./, съответно- в глава четвърта на Семейния кодекс от 1985г./отм./, относими към способите за установяване на произхода на лицата, когато този произход не се определя от раждането и от презумпцията за бащинство на съпруга. Тогава е предвидена възможност за припознаване от родителя и установяване на произход от бащата и от майката по исков ред. Разпоредбата на чл.9 от ЗБГ се отнася за решенията по тези искове и трябва да се тълкува в смисъл, че посредством тези решения също се установява произход от български гражданин. Нормата обаче не урежда възможността да се предяви иск за установяване на произход, когато лицето желае да придобие българско гражданство по натурализация съгласно чл.15 от ЗБГ. В този случай за целта на административната процедура е достатъчно удостоверението за български произход по чл.15, ал.2 от ЗБГ. Разпоредбите на чл.9 и чл.15 от ЗБГ са ясни и не могат да създадат затруднения при прилагането им, поради което и по втория въпрос касационно обжалване на определението на Кърджалийския окръжен съд не също не следва да бъде допускано. Това определение съответства на трайната и задължителна практика на ВКС, според която иск за установяване на факти може да се предяви само в изрично предвидените в закон случаи/определение № 337 от 6.07.2011 г. по ч. гр. д. № 317/2011 г. на І ГО, определение № 436 от 11.06.2012 г. по гр. д. №386/2012 г. на ІV ГО, решение № 138 от 14.04.2011 г. по гр. д. № 1067/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други/.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 756 от 30.09.2013 г. по в. ч. гр. д. № 274 по описа за 2013 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: