3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София, 04.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2217 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. М. Б. срещу определение № 31 от 22.01.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 538 по описа за 2012 г. на Видинския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определението от 19.10.2012 г. по гр.д. № 1211 по описа за 2012 г. на Видинския районен съд за прекратяване на производството по искането на касатора относно предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Г”, ет.4, ап.60. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт, поради което моли да бъде отменен. Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали не следва да се прилага по аналогия редът за предоставяне ползването на семейното жилище при предоставяне родителските права върху детето на единия съпруг и в случаите, при които родителите не са сключили брак. Излага съображения, че в противен случай ще се допусне неравноправно третиране на родените извън брака деца в сравнение с децата от брачна връзка и ще се злепоставят правата на детето, уредени в ратифицираната от Република България Конвенция за правата на детето от 1989 г. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на определението и то да бъде отменено, като делото бъде върнато за разрешаване на спора по същество.
Ответникът по частната жалба Н. Т. И. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на страните, приема следното:
А. М. Б. е поискала от съда да и бъдат предоставени родителските права върху двете малолетни деца, родени от извънбрачната и връзка с Н. Т. И., бащата да бъде осъден да им заплаща месечна издръжка, а жилището, което са обитавали съвместно, наречено от нея семейно-да и бъде дадено за ползване. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по отношение на искането за предоставяне за ползване на жилището, като е посочил, че съдът притежава такова правомощие само при развод на съпрузи относно жилище, което е семейно. В мотивите си второинстанционният съд е добавил, че няма предвиден ред за разрешаване на спор за ползване на жилище, обитавано от ненавършили пълнолетие деца и техните родители, които нямат сключен граждански брак. Черпейки довод от това съображение, касаторът поставя въпроса дали липсата на способ за защита на ползването на жилище от деца, родени извън брака, не представлява неравноправно третиране на тези деца в сравнение с децата, родени в брак. Според него по аналогия способът за защита по чл.56 от СК следва да се прилага и за деца, родени извън брака. В случая обаче този въпрос няма значение за спора дали е допустимо родител, на когото са предоставени родителски права на дете, родено извън брака, да иска предоставяне ползването на жилище, ползвано от родителите. Видно от нотариален акт № 116, том VІІ, рег. № 9008, дело 1014 от 28.10.2005 г. А. М. Б. е собственик на една втора идеална част от апартамента, който желае да и бъде предоставен за ползване. Нейното правомощие да ползва жилището може да бъде защитено както посредством предявяване на иск за собственост, така и чрез иск за делба. В делбеното производство тя може да поиска ползването на апартамента по реда на чл.344, ал.2 от ГПК по същия начин както съпруг може да поиска ползване на семейното жилище по реда на чл.323, ал.1 от ГПК. Следователно родителите на деца извън брака, които притежават обитаваното от децата жилище, се третират по същия начин, както съпрузите по отношение на семейното жилище. Налице са равностойни съдебни способи за защита, които се осъществяват по различен процесуален ред. Избраният от жалбоподателя процесуален ред не е допустим, но за нея съществува друга процесуална възможност. Следователно поставеният от касатора въпрос не обуславя допустимостта на производството по предоставяне на семейното жилище. Този въпрос би могъл да се повдигне единствено от родител, който освен че не е в брак с другия родител на детето, няма и вещни права върху обитаваното жилище. Само тогава би имало различно третиране относно обитаваното жилище на родител на родено извън брака дете и на родител-съпруг в хипотезите на чл.56, ал.2 и ал.3 от СК: когато семейното жилище е собственост на другия съпруг или на близки на другия съпруг, то може да бъде предоставено за ползване на съпруга-несобственик, но не и на родител-несобственик. Случаят обаче не е такъв, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 31 от 22.01.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 538 по описа за 2012 г. на Видинския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено определението от 19.10.2012 г. по гр.д. № 1211 по описа за 2012 г. на Видинския районен съд за прекратяване на производството по искането на касатора относно предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Г”, ет.4, ап.60.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: