3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
София, 09.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 5763 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.307 от ГПК във връзка с чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Образувано е по молба на В. А. И. за отмяна на влязло в сила решение № 8181 от 3.11.2011 г. на Благоевградския районен съд по гр.д. № 553 от 2011 г. и решение № 53 от 11.04.2012 г. на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 1270 от 2011 г. на основание т.1 и т.3 на чл.303, ал.1 от ГПК. Молителят твърди, че решенията се основават на Инструкция рег. № Із-343 от 5.03.2009 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, както и на Инструкция № Із-1373 от 21.06.2010 г. за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. Първата инструкция е обявена за нищожна с влязло в сила решение на Върховния административен съд, а същото основание за нищожност е налице и по отношение на втората инструкция. Нищожността на инструкциите не му е била известна по време на делото, поради което моли настоящата инстанция да отмени влезлите в сила решения на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по молбата Областна дирекция на МВР-Б. я счита за недопустима поради липса на правен интерес, а по същество-за неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното:
Молителят е предявил против Областна дирекция на МВР-Б. иск за заплащане на 3 207,68 лв. възнаграждение за извънреден труд за периода от 21.02.2008 г. до 31.01.2011 г. и за 100 лв. мораторна лихва. С решение № 8181 от 3.11.2011 г., постановено по гр.д. № 553 от 2011 г., Благоевградският районен съд е присъдил на молителя 3 206,80 лв. възнаграждение за извънреден труд и е отхвърлил изцяло иска за мораторна лихва. Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд до размера от 1 595,44 лв. за възнаграждение за положения извънреден труд в почивните и празнични дни, потвърдил е отхвърлянето на иска за мораторна лихва и е отменил е решението в останалата част за присъждане на главница над 1 595,44 лв. до пълния предявен размер. За да отхвърли иска за разликата между претендираната и присъдената сума, въззивният съд е приел, че молителят е бил служител на ненормиран работен ден, а не работещ на смени, поради което работата, която ищецът е извършвал извън работното си време, свързано с даване дежурства по наряд през работни дни, следва да се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а не с възнаграждение за извънреден труд. Този извод на съда е основан изцяло на тълкуване на разпоредбите на чл.211 от Закона за МВР. Недължимостта на мораторната лихва е обоснована с липсата на протоколи за положен извънреден труд. Никъде в правните изводи на съдилищата не се съдържа позоваване на инструкциите, посочени от молителя.
При тези мотиви на решенията прогласяването на нищожността на посочената от молителя инструкция не може да послужи като основание за тяхната отмяна. Решението за прогласяване на тази нищожност касае евентуалната приложимост на инструкцията като нормативен акт, поради което не е нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство, което е от значение за фактическия и доказателствения материал по делото. Ето защо не е налице нито една от хипотезите на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Обявяването на инструкцията за нищожна не е и основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. Според тази норма на отмяна подлежи решение, основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В случая решенията не са основани на инструкцията, а на тълкуване на приложимия закон. Освен това инструкцията е нормативен акт, а не индивидуален административен акт. Хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 от ГПК е приложима само когато се касае за индивидуален административен акт, на който е основано решението. Отмяната с обратна сила на нормативен акт създава ново правно положение, обосноваващо нов иск, а не отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. Нищожността на подзаконов нормативен акт поради неспазване на изискването за обнародване в Държавен вестник е изначална и е могла да бъде предявена във формата на възражение в гражданския процес. След като това възражение не е било повдигнато, то е преклудирано от силата на пресъдено нещо и не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. И. за отмяна на влязло в сила решение № 8181 от 3.11.2011 г. на Благоевградския районен съд по гр.д. № 553 от 2011 г. и решение № 53 от 11.04.2012 г. на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 1270 от 2011 г. на основание т.1 и т.3 на чл.303, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: