Р Е Ш Е Н И Е
N 363
София, 21.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми ноември………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
секретаря………….Р. Иванова……….…………………………………………………… .в присъствието на прокурора ………………………………….изслуша докладваното
от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………………
гр.дело N 808/2012 година.
Производството е по чл.303, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, след това определена като молба за отмяна, подадена от Д. С. М. и С. М. М., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Р. В. от АК-В., срещу влязло в сила определение № 59 от 18.01.2012 година по ч.гр.д. № 756/2011 г. на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о., с което е потвърдено определение № 189 от 16.09.2011 г. по гр.д. № 1502/2010 г. на ВКС, ІV г.о. С него е върната касационната жалба на молителите срещу въззивно решение № 808 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 496/2010 г. на Варненския окръжен съд, поради невнасяне на държавна такса от 103, 34 лева. В молбата за отмяна се поддържа, че държавната такса е внесена по друго дело и на друго име, като очевидно е допусната грешка. Молителите не представят доказателства. Не сочат основание за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, но молят да се отменят постановените определения и делото да се върне на касационния състав за разглеждане по съществото му.
Ответницата Ф. Г. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Б. от АК-Р., оспорва основателността на молбата за отмяна. Претендира разноски за това производство.
Върховният касационен съд, състав на III г.о. приема, че молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното:
Молителите не сочат основание за отмяна на влязлото в сила решение, нито представят писмени доказателства, които могат да обосноват някоя от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Доводите им са свързани с допусната грешка при изпълнение на указанието на съда за внасяне на държавната такса, която пълномощникът им е внесъл по друго дело и на друго име. Основанията за отмяна по чл.303 ГПК са изчерпателно лимитирани, тъй като с тях се осъществява извънинстанционен контрол на взезли в сила съдебни решения и определения и се засяга стабилитетът им. Дори твърдението на молителите да беше доказано, то не би довело до отмяна на влязлото в сила определение на никое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. При този изход на делото те ще заплатят разноските за това производство, които са в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.307, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК на Д. С. М. и С. М. М., двамата от [населено място], срещу влязло в сила определение № 59 от 18.01.2012 година по ч.гр.д. № 756/2011 г. на Върховния касационен съд, състав на ІV г.о.
ОСЪЖДА Д. С. М. и С. М. М., двамата от [населено място], ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф. Г. Т. от [населено място], сумата 150 лева /сто и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение за това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.