О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 30.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 3480/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Р. К. против решение от 04.02.2008 г. по гр.д. № 462/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-г отд., в частта, с която е отменено частично решението по гр.д. № 723/2005 г. на Софийски районен съд и иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е отхвърлен като погасен по давност, и в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция за отхвърляне на иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ, и в частта за разноските.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, е относно давността по чл.358 ал.1 т.2 КТ, Съществени са въпросите и относно своевременното позоваване на изтекла давност, отделянето на спорното от безспорното, представителната власт на лицето подписало заповедта за уволнение, относно приемането на факти за ирелевантни за спора, относно връчването на заповедта при отказ и оформянето на отказа.
Ответникът С. „П” в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Твърдението на касатора за противоречие с практиката на ВКС не се основава на конкретна практика. Не е налице противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата- чл.280 ал.1 т.2 ГПК, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая касаторът нито твърди да има противоречиви съдебни решения по различни дела влезли в сила, нито представя такива. Позовава се на различните разрешения по основателността на иска в първоинстанционното решение и във въззивното решение, в който случай не е налице хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Решените с обжалваното решение въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, т.е. да касаят приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване, или по приложението на която няма съдебна практика. В случая не е налице такава хипотеза. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника за изтекла погасителна давност, което е направено в съдебното заседание на 14.04.2005 г. в първата инстанция и повторно във въззивната жалба. Изводът за датата на прекратяване на трудовото правоотношение е направен въз основа на приетата като доказателство в съдебно заседание на 10.03.2005 г. заповед № 1/28.10.2004 г., който документ не е бил оспорен от ищеца- касатор. В съответствие с установената съдебна практика е зачетено връчването на заповедта при отказ, щом като е удостоверен с подписите на двама свидетели. Разпоредбите на чл.358 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Въпросът дали уволнението е извършено от оправомощено лице касае законността на уволнението и няма отношение към погасителната давност, изтичането на която в случая е обусловило решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.02.2008 г. по гр.д. № 462/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-г отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: