О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 10.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева ч.гр.дело № 8/2009 г.
Производството е образувано по частна жалба на „В” О. , гр. С., чрез пълномощника му адв. Н, против определението от 27.10.2008 г. по гр.д. № 2698/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, в частта за присъдените разноски на ответника А. Б. М. в размер на 2 480 лв. Оплакването е, че определението е в разрез с разпоредбата на чл.64 ал.4 ГПК/отм./.
Ответникът А. Б. М. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима.
С определение от 27.10.2008 г. по гр.д. № 2698/2007 г. Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, на основание чл.119 ал.2 ГПК/отм./ е обезсилил обжалваното пред него решение по гр.д. № 12707/2006 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „В” О. срещу А. Б. М. частични искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 3 000 лв.- разходи за поддържане и запазване на лек автомобил, и са присъдени на ответника разноски 1 280 лв., и е прекратил производството по делото. С определението в обжалваната пред настоящата инстанция част въззивният съд на основание чл.64 ал.3 ГПК/отм./ е осъдил ищеца да заплати на ответника заплатените разноски за двете инстанции в размер общо 2 480 лв. Сумата включва 80 лв. разноски за вещо лице в първата инстанция и по 1 200 лв. адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанции.
Частната жалба е основателна. Като се има предвид, че се касае за искове по чл.59 ЗЗД, предявени като частични, търсената сума е общо 3 000 лв., данните по делото за проведените в двете инстанции съдебни заседания, извършените процесуални действия, събраните доказателства- писмени, гласни и счетоводна експертиза, които са били събрани още в първата инстанция, следва извод, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение- общо 2 400 лв. за двете инстанции е прекомерно завишено с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Налице са предпоставките на чл.64 ал.4 ГПК /отм./ за намаляване на разноските в тази им част. С оглед данните в конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени на 1 320 лв. общо за двете инстанции. При това положение общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на ответника е 1 400 лв., от която сума 1 320 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции и 80 лв. разноски за вещо лице в първата инстанция. Затова определението на въззивния съд следва да бъде отменено за присъдените разноски над 1 400 лв. до 2 480 лв. и да се отхвърли искането за разноски за тази разлика, а в частта за присъдените разноски до размер 1 400 лв. следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 27.10.2008 г. по гр.д. № 2698/2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, в частта, с която „В” О. е осъден да заплати на А. Б. М. разноски за двете инстанции над 1 400 лв. до 2 480 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на А. Б. М. за присъждане на разноски за разликата над 1 400 лв. до 2 480 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото определение в частта за присъдените разноски до размер на 1 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: