5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
гр.София, 10.11.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 3749 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. срещу решение № 432 от 5.3.2015 г., постановено по в. гр. д. № 4334 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., осми състав, с което е потвърдено решение № 16630 от 2.9.2014 г. по гр. д. № 15649 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, І Г.О., 11 състав, за осъждане на А. Г. П. да заплати на В. Х. Д. 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД, както и по частната му жалба срещу определение № 1318 от 19.05.2015 г. по същото дело на Софийския апелативен съд за изменение на решението в частта за разноските.
К. твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Когато предявеният по чл.45, ал.1 от ЗЗД иск за обезщетение за неимуществени вреди, по който ответникът вече е подал отговор, бъде впоследствие изменен от ищеца, като бъде увеличен неговият размер въз основа на твърдение за настъпили по-тежки последици от първоначално твърдените с исковата молба, ответникът има ли право да направи възражение за съпричиняване на твърдените по-тежки последици и да посочи нови доказателства, каквото възражение и доказателства не е посочил с отговора на исковата молба?
2. Определянето на възнаграждението на назначения от съда особен представител условие ли е за упражняване на процесуалните права на страната, която той представлява? При изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер на назначения особен представител дължи ли се определяне на по-високо възнаграждение, съобразено с по-високия размер на иска и към кой момент възнаграждението трябва да бъде определено и внесено? Ако при увеличаване на размера на иска се стига до промяна на подсъдността, кой съд трябва да определи възнаграждението на назначения на ответника особен представител? Ако съдът не е определил възнаграждението съобразно размера на иска, особеният представител има ли право да поиска допълнителен срок за извършването на процесуални действия, който да тече след определяне на следващото му възнаграждение?
3. Когато като основание за увеличаването на размера на иск за обезщетение за неимуществени вреди се изтъква обстоятелството, че са настъпили по-тежки последици от първоначално твърдените с исковата молба, то това обстоятелство съставлява ли промяна във фактическите обстоятелства, на които се основава искът? Има ли в такъв случай ответникът възможност да оборва твърденията на ищеца за настъпилата промяна и причинно-следствената връзка между тази промяна и осъществения деликт чрез възражение за съпричиняване, ако изменението на иска е направено след подадения от ответника отговор на исковата молба? Длъжен ли е съдът да допусне събирането на поисканите от ответника доказателства във връзка с възражението за съпричиняване, ако това възражение е релевантно за оборване на фактическите твърдения, послужили на ищеца за увеличение на размера на иска? Извършва ли съдът процесуално нарушение, ако не допусне тези доказателства?
4. Следва ли размерът на обезщетението по уважен иск по чл.45 от ЗЗД да бъде съобразен от съда с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от Наредба за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 5.5.2010 г./ДВ, бр.36 от 14.05.2010 г./. Налице ли е законодателна празнота и неяснота по отношение на предвиденото в т.ІІІ от Методиката при определяне на реалния процент за трайно намалена работоспособност от трудова злополука по отношение на общ краен процент 76, както е посочено в експертно решение № 1743 от 93/20.05.2010 г., като за трудова злополука са посочени 30 процента, за които няма еквивалент по отношение на 76 процента?
В частната си жалба А. П. твърди, че неправилно е присъдено на ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, тъй като не е представен договор за адвокатска услуга и няма доказателства за размера и реалното плащане на възнаграждението.
Ответникът по жалбите В. Д. не е подал отговор по тях в законоустановения срок.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът В. Д. е предявил пред Софийския районен съд иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу касатора А. П. за заплащане на 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от средна телесна повреда, причинена му от касатора на 23.05.2008 г. В исковата молба подробно е описана фактическата обстановка-действията на ответника и последиците от тези действия за здравето на ищеца. На 16.05.2011 г. особеният представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с която заявил, че оспорва иска по основание и размер, без да формулира конкретни възражения. С молба от 16.06.2011 г. ищецът е посочил, че ответникът вече е осъден с влязла в сила присъда за деянието си, което е в причинна връзка и с операцията му от дискова херния и е увеличил размера на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 8 000 лв. на 45 000 лв. Особеният представител на ответника е поискал удължаване на срока за становище по поисканото увеличение на иска, тъй като не му е било внесено дължимото възнаграждение. Софийският районен съд е допуснал увеличението, прекратил е производството пред тази инстанция и е изпратил делото на Софийския градски съд по подсъдност. В първото съдебно заседание пред Софийския градски съд касаторът е бил представляван вече от избран от него пълномощник, който е повдигнал възражение за съпричиняване и е поискал за доказване на това възражение да бъде разпитана свидетелката В. П.. Първоинстанционният съд е отказал да допусне разпита, тъй като възражението и доказателственото искане не са били своевременно предявени. В. съд също е оставил без уважение искането за разпит на свидетелката, понеже не са били налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК. Посредством първите три въпроса касаторът цели да обоснове оплакването си, че отказът на въззивния съд да разпита свидетел за твърдяното съпричиняване и да го обсъди в мотивите, представлява съществено процесуално нарушение. Отговорите на тези въпроси обаче не могат да доведат до извода, че въззивният съд е допуснал такова нарушение. Преди всичко, с оглед въведения в ГПК от 2007 г. принцип на концентрационното начало, възражението за съпричиняване трябва да бъде повдигнато в отговора на исковата молба, и то не просто като правен довод, а като фактическо обстоятелство, на което се основава този довод/чл.133, ал.1, т.5 от ГПК/. Както ищецът трябва да изложи в исковата молба подробно фактите, от които произтича претендираното право, така и в отговора ответникът трябва да посочи от кои обстоятелства произтичат неговите възражения. В случая в отговора на исковата молба ответникът нито е формулирал възражение за съпричиняване, нито е изложил факти за действия или бездействия на ответника, които са могли да съпричинят непозволеното увреждане. Ето защо съгласно чл.133 от ГПК възражението на касатора за съпричиняване е преклудирано още след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Както изменението на иска по размер, а не по основание/тъй като правопораждащите факти не са променени/, така и определянето на възнаграждението на особения представител или упълномощаването на друго лице не са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 от ГПК, оправдаващи късното повдигане на възражението. Следователно по първите три въпроса на касатора касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Без значение за изхода на спора е и отговорът на четвъртия въпрос в изложението. В експертно решение № 1743 от 93/20.05.2010 г. са описани други заболявания на ищеца и процентът на инвалидност е посочен както поотделно за заболяванията, така и общо, което е дало повод на касатора да иска тълкуване на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, свързана с чл.58, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Съдилищата обаче са се съобразили само с процента на нетрудоспособност, причинен от злополуката, който не е оспорен, а не с общия краен процент. Освен това тази наредба е отменена с Д.В., бр.36 от 14 май 2010 г. -преди издаване на експертното решение. Ето защо и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Частната жалба на А. П. срещу определение № 1318 от 19.05.2015 г., с което той е осъден да заплати адвокатското възнаграждение на противната страна за въззивното производство, е неоснователна. По делото е било представено пълномощно, което е подписано както от пълномощника, така и от упълномощителя, съдържа ясно посочване на дължимата сума за съответната инстанция, на начина на плащане и има характера на разписка. Следователно са налице предпоставките, посочени в т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, за присъждане на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите въпроси касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска, а обжалваното определение относно разноските трябва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 432 от 5.3.2015 г., постановено по в. гр. д. № 4334 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., осми състав.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1318 от 19.05.2015 г. по в. гр. д. № 4334 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., осми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: