3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр.София, 19.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 7119 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Е. К. срещу решение № 1398 от 8.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1922 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6458 от 1.12.2011 г. по гр. д. № 5980 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, І отделение, 6 състав, за отхвърляне на предявения от касатора против Р. Я. Р. иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за установяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.04.2008 г., сключен с нотариален акт № 180, т.І, дело № 174 по описа на нотариус К. Б., с който Д. Е. К. чрез пълномощника С. С. Г. продава на Р. Я. Р. ателие № 2, находящо се в [населено място], район „И.”,[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, етаж 11.
К. Д. К. твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната от него част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли да се приеме за действителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, при който липсва воля от страна на продавача/ чрез упълномощител/, тоест волята и изявлението на същия не съвпадат? К. счита, че упражненото психическо насилие, дори и да има волеизявление, води до отсъствие на действителната воля на засегнатата страна.
2. Дали липсата на реално движение на парични средства води до незавършеност на фактическия състав и до привидност на самата сделка?
3. Дали незачитането на взаимните интереси на страните по сделката и нарушаването на принципа на справедливостта при сключването на сделката води до нейната нищожност?
4. Води ли до нищожност на сделката нарушаването на повелителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпиране на пари?
5. Води ли погрешно формираното вътрешно убеждение на съда до необоснованост на решението?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата П. И. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. Д. Е. К. е изложил в исковата молба, че собственото му ателие № 2, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет.11, е било продадено без той да е подписал представеното по нотариалното дело пълномощно, поради което е поискал да се обяви за нищожна покупко-продажбата на ателието. От приетата пред въззивния съд съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът под пълномощното с нотариална заверка от 24.04.2008 г. е на касатора. При тези доказателства искът за нищожност на покупко-продажбата на предявеното от касатора фактическо основание е отхвърлен от Софийския градски съд и в тази част решението е потвърдено от въззивния съд. След първото по делото заседание, когато вече е изтекъл срокът за изменение на иска по основание съгласно чл.214, ал.1 от ГПК, включително и пред втората инстанция, пълномощникът на ищеца е започнал да навежда нови фактически твърдения, които обуславят пороци на покупко-продажбата. Ищецът бил упоен, бил въведен в заблуждение от брат си, страдал от заболяване, което му е попречило да разбира или ръководи действията си, нарушен бил чл.4, ал.7 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Всички тези твърдения представляват други основания за унищожаемост и нищожност на покупко-продажбата, които не са били посочени в исковата молба и не са били предмет на делото. Формулираните от касатора въпроси се отнасят именно до несвоевременно въведените фактически основания за порок на сделката. Затова тези въпроси са без значение за изхода на спора, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. К. може да защити правата си, предявявайки исковете на твърдените от него основания за нищожност и унищожаемост на покупко-продажбата, тъй като тези основания не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на обжалваното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 1 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1398 от 8.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1922 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която е потвърдено решение № 6458 от 1.12.2011 г. по гр. д. № 5980 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, І отделение, 6 състав, за отхвърляне на предявения от Д. Е. К. против Р. Я. Р. иск с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД за установяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.04.2008 г., сключен с нотариален акт № 180, т.І, дело № 174 по описа на нотариус К. Б., с който Д. Е. К. чрез пълномощника С. С. Г. продава на Р. Я. Р. ателие № 2, находящо се в [населено място], район „И.”,[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, етаж 11.
ОСЪЖДА Д. Е. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на П. И. И., ЕГН [ЕГН], сумата 1 500/ хиляда и петстотин/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: