3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
гр.С., 9.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 1652 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Младежка кооперация „Я.” срещу решение от 08.08.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2727 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Б” въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решение № ІІ-74-250 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 56287 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 74 състав, за осъждане на касатора да заплати на Р. Р. М. 4 197,96 лв. възнаграждение за извънреден труд за периода от 9.8.2010 г. до 15.12.2010 г. и 6 080,60 лв. възнаграждение за извънреден труд за периода от 16.3.2011 г. до 29.9.2011 г.
К. твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Допустимо ли е извънредният труд да се установява само и единствено със свидетелски показания и възможно ли е осъдително съдебно решение да се основава само на показанията на свидетел, който не е имал и няма качеството на работник или служител на работодателя?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата Р. Р. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 450 лв. разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:
Решението на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-74-250 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 56287 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 74 състав, за осъждане на касатора да заплати на Р. Р. М. 4 197,96 лв. възнаграждение за извънреден труд за периода от 9.8.2010 г. до 15.12.2010 г. е постановено по иск с цена 4 271,76 лв. Ето защо на основание чл.280, ал.2 от ГПК решението на Софийския градски съд в тази част не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството трябва да бъде прекратено. В останалата част решението на Софийския градски съд не трябва да се допуска до касационно обжалване поради следните съображения:
Ищецът Р. Р. М. е работил като готвач в бирария „Мансардата” на непълно работно време според сключения трудов договор с касатора. От показанията на свидетеля К., който е живеел с ищеца и го е посещавал в заведението, се установява обаче, че през периода от 16.3.2011 г. до 29.9.2011 г. ищецът фактически е работил от десет сутринта до 11 вечерта, до когато изчаквал управителя на заведението. Въз основа на тези показания съдът е приел, че ищецът е полагал извънреден труд, следователно поставеният от касатора въпрос е от решаващо значение за изхода на спора. Този въпрос обаче не е правен, а е въпрос, който се отнася до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и затова не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване/ТР № 1 от 19.02.2009 г. на ОСГТК/. Въпросът не е правен, тъй като в Гражданския процесуален кодекс и в Кодекса на труда няма разпоредби, ограничаващи използването на свидетелските показания при установяване полагането на извънреден труд. Липсата на такива ограничения е лесно обяснима с възможността работодателят да злоупотреби с използването на извънредния труд, като не го отчита и заплаща. Затова работникът или служителят може да доказва с помощта на всякакви доказателствени средства, а не само с показания на работници или служители от същото предприятие, полагането на извънреден труд/определение № 691 от 7.6.2012 г. по гр. д. № 433/2012 г. на ІV ГО на ВКС/. Ето защо е изцяло в правомощията на решаващия съд да прецени достоверността на тези показания и при зачитане на правната и житейската логика да приеме, че полагането на извънреден труд е доказано дори само посредством един свидетел.
При този изход на спора касаторът дължи на Р. Р. М. 450 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Младежка кооперация „Я.” срещу решение от 08.08.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2727 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Б” въззивен състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № ІІ-74-250 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 56287 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 74 състав, за осъждане на касатора да заплати на Р. Р. М. 4 197,96 лв. възнаграждение за извънреден труд за периода от 9.8.2010 г. до 15.12.2010 г. И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.08.2013 г., постановено по в.гр.д. № 2727 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Б” въззивен състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № ІІ-74-250 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 56287 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ ГО, 74 състав, за осъждане на касатора да заплати на Р. Р. М. 6 080,60 лв. възнаграждение за извънреден труд за периода от 16.3.2011 г. до 29.9.2011 г.
ОСЪЖДА Младежка кооперация „Я.”, ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. Р. М., ЕГН [ЕГН], сумата 450/четиристотин и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: