4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
гр.София, 09.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 1834 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Донна Т. К. срещу решение № 6843 от 16.10.2013 г., постановено по гр.д. № 9125 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Г” състав, с което е потвърдено решение № ІІ-70-323 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 14833 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 70 състав, за отхвърляне на предявения от Донна Т. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл.225, ал.3 от КТ за заплащане на 20 290 лв. обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 27.09.2007 г. до 13.06.2011 г.
К. твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Счита, че противоречие в съдебната практика е налице по въпроса за значението на заповед за възстановяване на незаконно уволнения работник на длъжност, която е различна от тази, заемана до уволнението и на която е възстановен по съдебен ред при произнасянето по претенция по чл.225, ал.3 от КТ. В решение по гр.д. № 2034/2008 г. на СГС е прието, че тази заповед няма възстановителен характер, а по настоящото дело въззивният съд е приел обратното. К. твърди също, че първото решение има сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия юридически факт относно обезщетението по чл.225, ал.3 от КТ.
Според касатора обжалваното решение противоречи на т.2 и т.3 на ТР № 1 на ОСГТК по тълкувателно дело № 1/2013 г. относно въззивното производство. В. съд е отказал да събере доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуално нарушение съобразно 266, ал.3 от ГПК. Не е приложено изисканото още с исковата молба друго дело, с което е присъдено обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ за предходен период.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата Донна К. е работила като медицинска сестра в Специализирана болница за активно лечение по детски болести-професор И. М.” ЕАД, била е уволнена и след това възстановена на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила съдебно решение от 31.05.2004 г. по гр.д. № 9087 по описа за 2003 г. на Софийския районен съд, 64 състав. В това съдебно решение посочената длъжност на ищцата е само медицинска сестра, а не медицинска сестра в Диагностично консултативен блок. Със заповед № 449 от 26.07.2006 г. на изпълнителния директор на болницата тя е била възстановена на длъжността медицинска сестра към „Клиника по пулмология и интензивен сектор”, считано от 27.07.2006 г. Понеже тя не се е явила да заеме тази длъжност, работодателят я е уволнил на основание чл.325, т.2 от КТ със заповед № 469 от 14.09.2006 г., която е връчена с обратна разписка на 21.09.2006 г./стр.42 по описа на СРС/ и не е атакувана пред съда. Приемайки, че ищцата не е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност със заповед 449 от 26.07.2006 г., тъй като мястото и на работа е Диагностично консултативният блок, Софийският градски съд, ІІ „В” състав, с решение от 12.04.2010 г. по гр.д. № 2034 по описа за 2008 г. е присъдил на ищцата обезщетение от 3 334,94 лв. за недопускане до работа за периода от 14.07.2006 г. до 27.09.2007 г. По настоящото дело ищцата е предявила иск за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за следващ период-от 27.09.2007 г. до 13.06.2011 г. За да отхвърли този иск, Софийският районен съд е приел, че трудовото и правоотношение е прекратено със заповед № 469 от 14.09.2006 г., която не е отменена от съда и затова работодателят не е имал задължение да я допуска до работа. Добавил е, че не е доказано явяването на ищцата на работа, тъй като в този смисъл са показанията само на един свидетел за присъствието и през 2010 г. в болница, а тези показания са опровергани от свидетеля на работодателя. В. съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, възприемайки извода, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед № 469 от 14.09.2006 г.
При тези данни не може да се приеме, че решението на Софийския градски съд, ІІ „В” състав, от 12.04.2010 г. по гр.д. № 2034 по описа за 2008 г. има сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащия факт, която съдът в обжалваното решение е следвало да зачете, тъй като се касае за друг исков период и съдилищата са изложили различни решаващи мотиви. Не се констатира противоречие между решенията по повдигнатия от касатора въпрос. В решението от 2010 г. е преценено, че заповед №449 от 26.7.2006 г. няма възстановителен характер. В това решение само е констатирано, че със заповед № 469 от 14.09.2006 г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.325, т.2 от КТ, но правни изводи въз основа на този факт липсват. От друга страна в мотивите на обжалваното решение не е оценявана заповед № 449, няма извод, противоположен на извода на първото решение, че с тази заповед ищцата не се възстановява на заеманата работа. Изводите в обжалваното решение изцяло почиват на тезата, че трудовото правоотношение е било прекратено с влязлата в сила заповед № 469 от 14.09.2006 г., независимо дали тази заповед е била законосъобразна. Ето защо по формулирания от касатора първи въпрос не е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Освен това отговорът на първия въпрос на касатора не би могъл да промени изхода на спора, тъй като искът е бил отхвърлен и по друго съображение, касаещо възприетата от съда фактическа обстановка-недоказването от страна на ищцата на явяването и с цел да заеме работата. Следователно по първия въпрос касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касатора се отнася до неоснователния отказ да бъдат събрани доказателства, които касаят размера на иска. След като решението, не се допуска до касационно обжалване, което може да промени извода за неоснователност на иска, касационното обжалване заради размера на този иск се явява безпредметно.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6843 от 16.10.2013 г., постановено по гр.д. № 9125 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Г” състав.
ОСЪЖДА Донна Т. К., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: