3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
гр.София, 03.07.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 2303 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. Г. срещу решение № 57 от 21.01.2014 г., постановено по в. гр.д. № 3648 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено решение № 5040 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 8813 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, седемнадесети състав, за отхвърляне на предявените от К. Л. Г. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 4 800 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение.
К. К. Л. Г. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Каква е същността на т. нар. „трансформиране” на длъжности, вид съкращаване в щата ли е и длъжен ли е в тези случаи работодателят да извърши подбор при наличие на сходство между тях?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 150 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата К. Л. Г. е работила като монтажник електронни елементи в [фирма] и е била уволнена поради съкращение в щата. Посредством новото щатно разписание работодателят е премахнал изцяло трите бройки за тази длъжност. В исковата молба тя е посочила, че е следвало да бъде извършен подбор, включващ както тримата работници на длъжността „монтажник електронни елементи”, така и четиримата работници, които са изпълнявали длъжността „контрольор качество”. За да отхвърлят предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съдилищата са приели, че работодателят е премахнал всички бройки на заеманата от ищцата длъжност, контрольорите по качество изпълняват различна, а не сходна длъжност, поради което работодателят не е бил длъжен да извършва подбор и уволнението е незаконосъобразно. С оглед на тези мотиви поставеният от касатора въпрос има за цел да обоснове необходимостта да бъде извършен подбор, в който да се включат контрольорите по качеството. В полза на този извод касаторът посочва обстоятелството, че след съкращаването на длъжността „монтажник електронни елементи” функциите на тази длъжност са били поети от контрольорите по качество. Това обстоятелство действително представлява т.нар. „трансформиране на длъжности”, което е форма на съкращение на щата. Дадена длъжност се съкращава, за да се поемат нейните функции от изпълняващите други длъжности. Трансформирането на длъжности обаче не води непременно до задължение за извършване на подбор между лицата, заемащи трансформираната/съкратената/ длъжност и лицата, които поемат техните функции. От решаващо значение за обхвата на подбора е дали тези длъжности са били сходни преди трансформацията. В случая въз основа на анализ на събраните по делото доказателства съдилищата са приели, че длъжностите са били различни по своя характер, поради което не е било необходимо извършването на подбор. Следователно в поставения въпрос касаторът погрешно отъждествява една разновидност на съкращението в щата с предпоставките за извършване на подбор и неправилно обуславя втория фактически състав от настъпването на първия. Ето защо по начина, по който е формулиран, този въпрос е неотносим към спора, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Няма данни приложеното от касатора друго решение на Варненския окръжен съд да е влязло в сила, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато и поради наличие на противоречива съдебна практика.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] 150 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 21.01.2014 г., постановено по в. гр.д. № 3648 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав.
ОСЪЖДА К. Л. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК :[ЕИК], сумата 150/сто и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: