3_ 717/16.02.2009 г.
ЗДДФЛ, чл.43, ал.1
ЗДДФЛ, чл.43, ал.5
ЗДДФЛ, чл.43, ал.6
ЗКПО, чл.10, ал.1
ЗКПО, чл.10, ал.4
НООСЛБГРЧ, чл.2, ал.2
Относно: документиране на изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения на самоосигуряващи се лица
Според изложеното в запитването съдружници в „Х” ООД са осем общопрактикуващи лекари. Същите са самоосигуряващи се лица като съдружници, полагащи личен труд и освен това имат граждански договори с дружеството. „Х” ООД има сключен договор с НЗОК и въз основа на отчетите на лекарите ежемесечно издава фактура на РЗОК и съответно получава плащанията по нея. До 01.01.2009 г. след приспадане на общите разходи на дружеството (наем, ел. енергия, вода, заплати на медицински сестри и чистачки, както и осигуровките на самоосигуряващите се лица – съдружниците) остатъкът от получената сума от РЗОК се е разпределял между лекарите като възнаграждение по извънтрудово правоотношение. За удостоверяване на изплатените суми на лекарите дружеството е издавало сметки за изплатени суми, с които след приспадане на 25% разходи за дейността е удържан 10% данък. В тази връзка са поставениследните въпроси:
1. С какъв документ следва да се оформя разхода за дружеството след като считано от 01.01.2009 г. не се попълва сметка за изплатени суми, когато получателят на дохода е самоосигуряващо се лице и е декларирало това обстоятелство?
2. В горната хипотеза следва ли дружеството да удържа 10% авансов данък след приспадане на 25% разходи за дейността?
3. Възможно ли е от сметката на ООД-то да се превеждат осигурителните вноски на съдружниците като самоосигуряващи се лица, като в платежното нареждане се посочва ЕГН на задълженото лице?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22.12.2006 г.,посл. изм. ДВ. бр.106 от 12.12.2008г.), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 95 от 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.106 от 2008 г.) и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица (НООСЛБГРЧ, обн. ДВ, бр.21 от 2000 г., посл. изм. ДВ, бр.17 от 19.02.2008 г.) изразяваме следното становище:
С последните промени в ЗДДФЛ, публикувани в ДВ, бр.106 от 28 декември 2008г., в сила от 01.01.2009 г. се въвежда нов ред за авансово облагане на доходите от стопанска дейност на самоосигуряващите се лица. Съгласно новата редакция на чл. 43 от ЗДДФЛ при авансовото облагане на тези лица няма да е налице задължение за удържане на данъка от платеца на дохода, а задължението за авансово облагане е вече в тежест изцяло на самоосигуряващото се лице. Във връзка с тази промяна на ЗДДФЛ са променени и образците на„Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”, утвърдени със Заповед № 3МФ-2254 от 30.12.2008 г., публикувана в ДВ брой 5 от 20.01.2009 г. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ когато лицето,което придобива дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, алинея 4 не се прилага. В ЗДДФЛ не се съдържа изискване декларацията да е по утвърден образец. Разпоредбата на ал. 6 от същата правна норма предвижда, че когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Следователно в случая, при изплащане на възнагражденията на лекарите след 01.01.2009 г., „Х” ООД няма да има задължение да удържа 10% авансов данък, нито да издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”. Задължението за внасяне на авансов данък е за лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход (чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ).
При това положение документирането на посочения доход следва да се извърши от самоосигуряващото се лице – лекаря. С цел гарантиране на документалната обоснованост разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Същото изискване се съдържа и в чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Ако за дейността, която извършват самоосигуряващите се лица не са задължени да регистрират извършваните продажби чрез фискално устройство на основание чл. 4 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, то те попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
На основание чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, следва да съдържа
най-малко следната информация:
1.наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2.дата на издаване;
3.наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя – по отношение на физическите лица се вписва постоянният адрес, а за юридическите лица адресът на управление. За лицата, които нямат адрес на управление се записва адресът за кореспонденция по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4.предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5.име и фамилия на съставителя.
Предвид горното дружеството следва да притежава документ с посочените реквизити, независимо от наименованието, което носи (договор, разписка, протокол и други).
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
По третия поставен въпрос следва да се отбележи, че съдружниците в търговски дружества са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 и във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО същите внасят дължимите осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Редът, по който се осигуряват самоосигуряващите се лица, включително съдружниците в търговски дружества, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Съгласно чл. 2, ал. 2 от същата наредба физическите лица – съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, се осигуряват чрез БУЛСТАТА на дружествата. Осигурителните вноски се внасят в компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец и от всяко самоосигуряващо се лице, като в документите за внасянето им задължително се попълва и ЕГН на лицето.
‘