3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
гр.София, 17.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 2272 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура-гр. П., срещу решение № 640 от 13.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1190 по описа за 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, Гражданска колегия, в частта, с която е потвърдено решение № 1058 от 13.06.2013 г. по гр. д. № 3745 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІХІІ състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на А. Я. Я. 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
К. Апелативна прокуратура-гр. П. твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. По въпроса, че твърдените неимуществени вреди са в резултат само от воденото досъдебно производство решението противоречи на т.8 от ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК.
2. Съдът е отчел само времетраенето на досъдебното производство, за да ангажира отговорността на Прокуратурата.
Ответникът по жалбата А. Я. Я. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За периода от август 2003 г. до 12.12.2007 г. срещу ищеца А. Я. е образувано първоначално досъдебно производство, а след това и следствено дело за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК-лъжесвидетелствуване. Деянието му е, че по време на разпита като свидетел на 13.09.2002 г. в полицията в [населено място] ищецът чул как обвиняемият С. се заканил на обвиняемия З. с убийство и свидетелствал за това обстоятелство. В резултат от показанията на ищеца било повдигнато обвинение срещу С., което било прекратено на 11.07.2003 г., след което е повдигнато обвинение срещу ищеца за лъжесвидетелствуване с налагане на мярка за неотклонение „подписка”. Заради наказателното производство ищецът многократно е бил призоваван да се явява на разпити. Всички тези действия той възприел като тормоз, влошило се е здравословното му състояние, получавал е аритмия и прилошаване. Ето защо след прекратяване на наказателното производство А. Я. е завел иск срещу Прокуратурата за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. От показанията на разпитаните по делото свидетели/стр.56, 57 и 58 по описа на Пловдивския окръжен съд/, от медицинската документация и от заключението на комплексната съдебнопсихиатрична експертиза/стр.82/ безспорно е било установено по делото, че наказателното производство е предизвикало невротично разстройство-неврастения. Въз основа на тези данни Пловдивският окръжен съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, предизвикани от наказателното преследване, за обезщетяването на които е присъдил сумата от 5 000 лв. Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, след като е извършил детайлен, задълбочен и прецизен анализ на доказателствата и е изложил свои собствени правни изводи. Наред с причиняването на другите неимуществени вреди, въззивният съд е приел също, че наказателното преследване има принос за фактическата раздяла на ищеца с неговата съпруга. Така постановеното решение на въззивния съд не противоречи, а съответства на цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Спазени са указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Не е налице противоречие между обжалваното решение и т.8 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като дадените в тази точка указания нямат никакво отношение към процесния случай, а касаят хипотезите на прекратено по давност или амнистия наказателно производство, когато то е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано. Невярно е твърдението на касатора, съдържащо се във втория въпрос, че въззивният съд е мотивирал отговорността на прокуратурата само с продължителността на досъдебното производство. Пловдивският апелативен съд е посочил, че съответната прокуратура не е осъществила нужния надзор върху досъдебното производство, включително за събиране на поисканите от ищеца доказателства, поради което е ангажирана нейната отговорност за понесените от ищеца вреди.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите от касатора въпроси касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 640 от 13.12.2013 г., постановено по в. гр. д. № 1190 по описа за 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, Гражданска колегия, в частта, с която е потвърдено решение № 1058 от 13.06.2013 г. по гр. д. № 3745 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІХІІ състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на А. Я. Я. 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: