4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 781
гр.София, 11.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 1495 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н. срещу решение № 540 от 17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е обезсилено решение № 136 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 1890 по описа за 2012 г. на Ботевградския районен съд в частта за обявяване за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД договор за доброволна делба от 10.10.2011 г. относно парцел VІІ-292 в кв.65 по регулационния план на [населено място], [община] и в тази част делото е върнато за ново разглеждане, а първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които е обявен за нищожен договорът за доброволна делба на постройка на два етажа със застроена площ от 60 кв.м., навес с оградни стени и масивен гараж, построени в парцел VІІ-292 в кв.65 по регулационния план на [населено място] и относно делбата на парцел VІІІ-295 в кв.65 по регулационния план на [населено място].
К. твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е нарушаване на забраната на чл.22, ал.1, предложение второ от СК във връзка с чл.21, ал.1 от СК/1985 г./, в случай че двамата съпрузи заедно извършат акт на разпореждане с имоти, представляващи съпружеска имуществена общност, чрез договор за доброволна делба?
2. Налице ли е аналогия на общата воля при този акт на разпореждане с безспорната обща воля, когато двамата съпрузи заедно се разпореждат с имот съпружеска имуществена общност чрез продажба на трето лице?
3. Забраната към всеки от съпрузите да се разпорежда индивидуално с дела, който би получил при прекратяване на брака, включва ли забрана двамата общо да извършат такова разпореждане, сключвайки договор за доброволна делба?
4. Н. в акта за сключването на граждански брак на брачния договор и нерегистрацията му по реда на чл.19, ал.1 от СК съставляват ли предпоставки за неговата действителност, или са само оповестителни действия съобразно чл.112 и следващите от ЗС.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата С. С. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 350 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Страните С. С. К.-Н. и П. Х. Н. са съпрузи, които са сключили брак на 9.4.1987 г. По време на брака на 10.11.2011 г. с нотариална заверка на подписите те са извършили доброволна делба на три имота, първият от които е бил лична собственост на съпругата, а другите два- съпружеска имуществена общност. Съпругата е завела искова молба за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба. Претендирала е, че делбата на нейния личен имот представлява разпореждане с недвижим имот, което не е извършено в изискуемата от закона нотариална форма, а делбата на другите два имота противоречи на разпоредбата на чл.22, ал.1, изр.2 от СК/1985 г./ забраняваща разпореждане с дела, който би получил съпругът при прекратяване на имуществената общност. Ответникът-касатор в отговора на исковата молба е оспорил исковете, като е заявил, че делбата е акт на разпореждане с общо имущество, което не противоречи на закона, че този договор е брачен по смисъла на чл.40, ал.1 от СК и че с личното си имущество съпругът може да се разпорежда в полза на другия съпруг съгласно ППВС № 4 от 1983 г.
Ботевградският районен съд е обявил договора за делба за нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл. на чл.22, ал.1, изр.2 от СК/1985 г./ относно всички имоти. Софийският окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прогласена нищожността на имота, индивидуална собственост на съпругата, тъй като е приел, че искът е уважен на непредявено основание- относно делбата на първия имот ищцата е претендирала нищожност поради липса на форма, а не поради противоречие със закона. Затова въззивният съд е върнал в тази част делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По отношение на прогласяване нищожността на делбата на имотите, които представляват съпружеска имуществена общност, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Посочил е, че не се касае за брачен договор, тъй като този договор не отговаря както на предвиденото в чл.38 от СК съдържание, така и на необходимата форма на брачния договор. Счел е, че договорът за делба не представлява съвместно разпореждане с общо имущество по смисъла на чл.24, ал.3 от СК, а противоречи на забраната по чл.22, ал.1, изр.2 от СК/1985 г./, без значение дали страните са придобили друг недвижим имот и дали преди завеждане на исковата молба ответникът е продал единия от имотите. При тези мотиви на въззивния съд четвъртият въпрос на касатора е от съществено значение за изхода на делото. Отговорът на този въпрос ще послужи за точното прилагане на разпоредбите на чл.39 от СК, по които все още няма установена практика на ВКС. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд. Ако се приеме, че не се касае за брачен договор, а за договор за делба между съпрузите на имущество, представляващо съпружеска имуществена общност, то тогава този договор е нищожен поради пряко противоречие с чл.22, ал.1, изр.2 от СК/1985 г./. Не може да се прави никаква аналогия между този договор и съвместното разпореждане на съпрузите с имуществото чрез продажба на трето лице. Такива са ясните отговори на другите три въпроса на касатора, които произтичат от уредбата на съпружеската имуществена общност в СК от 1985 г. Ето защо по тези въпроси касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 540 от 17.12.2013 г., постановено по гр.д. № 665 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 195,56/сто деветдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: