4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
гр.София, 24.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 1932 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. срещу решение № 1832 от 14.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3179 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав, с което е потвърдено решение № 2855 от 28.06.2013 г. по гр. д. № 15175 по описа за 2012 г. на Пловдивския районен съд, ХІ граждански състав, за отхвърляне на предявените от касатора против Агенция „Митници” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № 7464 от 23.07.2012 г. на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането и без работа в размер на 8 154 лв.
К. Г. П. П. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност. Счита, че не е налице хипотезата на чл.325, т.12 от КТ, а на тази по чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ. Съдът е пропуснал да обсъди характера и правната същност на оспорения от нея ред за изготвяне и приемане на промените в нормативната уредба. Не се е произнесъл по въпроса налице ли е противоречие между нормативни актове с различна степен, тъй като подзаконов нормативен акт не може да променя норми на закон. Позовава се на противоречие между въззивното решение и решения № 375 от 29.06.2010 г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. № 95/2009 г., № 274 от 5.7.2010 г. на Вр. ОС, решение № 1783 от 19.11.2012 г. на Б., решение № ІІІ-34 от 26.03.2013 г. по в. гр.д. № 368/213 г. и № 1035 от 15.11.2012 г. по гр. д. № 644/2012 г. на РС Свиленград.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по жалбата Агенция „Митници” счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. Г. П. П. е заемала длъжността „главен митнически специалист” в звено „И.”, отдел „Последващ контрол” в Митница П.. Трудовото и правоотношение е било прекратено с връчена на 25.07.2012 г. заповед № 4464 от 23.07.2012 г. на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ-поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Работодателят се е позовал на параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. Според тази разпоредба служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в Агенция „Митници” съгласно отменения единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор” в агенция „Митници” по служебно правоотношение при условията и по реда на параграф 36 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител/ ДВ, бр.24 от 2006 г./. При тези данни е видно, че се е осъществила хипотезата на чл.325, ал.1, т.12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, на която се е позовал работодателят, а твърдението на касатора за наличие на съкращение в щата се опровергава от събраните по делото доказателства. Съгласно чл.2, ал.2 от Закона за държавния служител длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник”. Именно по този законов ред компетентният орган с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 1.7.2012 г., е приел, че заеманата от касатора длъжност по трудово правоотношение занапред трябва да се заеме по служебно правоотношение. След това трудовото правоотношение с касатора е било прекратено на 25.07.2012 г. Следователно няма обратно действие на нормативен акт или противоречие между различни по степен нормативни актове, както счита касаторът, поради което такива въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд. Според трайната практика на ВКС/ решение № 530 от 29.06.2010 г. от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и другите цитирани от въззивния съд решения/ евентуалните последващи действия на работодателя/отказ от назначаване по служебно правоотношение/ не се включват във фактическия състав на чл.325, т.12 от КТ, поради което въпросът дали ищцата е отговаряла на образователните изисквания също не е от значение за изхода на делото. Цитираното от касатора решение на ВКС не е относимо към спора, а представените към касационната жалба решения на районните съдилища не са влезли в сила, поради което не представляват противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и ТР № 1 от 19.02. 2010 г. по тълк. д. №1 от 2009 г. на ОСГТК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Пловдивския окръжен съд съответства на закона и на практиката на ВКС, отразена в определения № 935 от 5.08.2013 г. по гр. д. № 3493/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 142 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 6213/2013 г. на ІV ГО на ВКС и др., поради което не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на спора касаторът дължи на Агенция „Митници” 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1832 от 14.11.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3179 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, четиринадесети граждански състав.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на Агенция „Митници” 150/сто и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: