О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
гр.София, 08.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2036 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. против решение № 27 от 15.2.2016 г., постановено по в.гр.д. № 3 по описа за 2016 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 1735 от 4.11.2015 г. по гр.д. № 1344 по описа за 2015 г. на Шуменския районен съд и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявените от нея против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението и, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 4 451,05 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 30.03.2015 г. до 30.9.2015 г.
Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли ответникът да посочи изрично в отговора на исковата молба всички възражения, на които основава твърденията си за нейната неоснователност и допустимо ли е съдът да излезе извън заявените възражения? Според касатора по този въпрос въззивното решение противоречи на определение № 130 от 27.01.2014 г. по гр.д. № 6830/2013 г. и решение № 665 от 1.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
2. Следва ли в производството за отмяна на незаконното уволнение съдът да прецени всички събрани по делото доказателства, като изложи ясни мотиви относно основанията си да кредитира едни от тях, както и да игнорира други? Следва ли да бъдат изложени мотиви защо въззивният съд не споделя съображенията на първоинстанционния съд за некредитиране на показанията на разпитани в хода на делото роднини, пълномощници на ответника и явно заинтересувани от изхода на делото свидетели? Касаторът счита, че е налице противоречие и по този въпрос между въззивното решение и цитираната от него практика на ВКС.
3. Следва ли съдът да изложи изрични мотиви относно това защо изключва възможността личната заинтересуваност на свидетелите да е повлияла на достоверността на показанията им в хипотезата, при която единствено на това основание/различна преценка на гласните доказателства/ са налице различия в изводите на въззивния и на първоинстанционния съд. По въпроса касаторът се позовава също на противоречие с практиката на ВКС.
4. Следва ли да бъде възприето като задължителна практика по чл.290 от ГПК решение на ВКС, постановено в отговор на друг материалноправен въпрос, в чиито мотиви се съдържа становище по различен проблем? Въззивният съд се е позовал на решение на ВКС, в което съдът се е произнесъл дали може да се отмени заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.331, ал.1 от КТ преди изтичането на едномесечния срок по тази разпоредба.
5. Води ли до незаконосъобразност на уволнението фактът, че работодателят не е предоставил на работника или служителя предвидения в чл.331 от КТ седмодневен срок за вземане на писмено становище по отправеното му предложение за уволнение?
6. Може ли да бъде прието за изрично писмено съгласие на работника/служителя/ по смисъла на чл.331 от КТ лаконично изписаният от друго лице текст в самото предложение „приемам предложението”, и то при наличието на безспорни доказателства, че текстът е дописан с друга химикална паста в друго време или в друго състояние на изписалото го лице? Не следва ли при евентуален отказ на работника да изпише лично текста „приемам предложението” работодателят да изчака да изтече предвидения в закона седмодневен срок за даване на писмен отговор?
7. Следва ли да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства и всички твърдения на страните? Необходимо ли е да бъде доказано наличието на всички съществени елементи от фактическия състав на уволнението по чл.331 от КТ? Достатъчен ли е изразът „приемам предложението”, добавен в документа с друг почерк, различна химикална паста, в друго време или в друго състояние на изписалото го лице, за да бъде прието за безспорно установено, че между страните е постигнато съгласие по съществените елементи на уволнението-датата на прекратяване на договора и размер на обезщетението?
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че решението на Шуменския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Трудовото правоотношение с И. С., която е работила като счетоводител във [фирма], е било прекратено на основание чл.331 от КТ-срещу уговорено обезщетение. В исковата си молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането и без работа тя е заявила, че не е дала своето писмено съгласие. В отговора на исковата молба работодателят е посочил, че съгласието се съдържа в предоставеното на ищцата предложение, което е представил по делото. В това предложение подписите и имената на ищцата фигурират на две места-под работник/служител, получил предложението, както и под ръкописно написан текст „приемам предложението”. Ищцата на свой ред е възразила, че текстът „приемам предложението” е добавен по-късно, а наличието на два свои подписа е обяснила с погрешно форматирания текст на бланката. Напълно различна фактическа обстановка обаче са описали разпитаните по делото свидетели, първият от които е съпруг на собственика на едноличното дружество, а вторият-негов адвокат, действал и като представител на дружеството-ответник. Според тях ищцата първо е получила предложението, документът е бил занесен, подписан и подпечатан от собственика на дружеството-работодател, след което отново е бил донесен на ищцата. Пълномощникът собственоръчно е написал върху него заявлението „приемам предложението”, под което ищцата се е подписала. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите, приел е, че има необходимото съгласие за прекратяване на договора и затова е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго за отхвърляне на предявените искове. При преценката, че подписът на ищцата под „приемам предложението” е положен след написването, му въззивният съд е посочил, че бащиното и име е добавено с по-малки букви. Този извод на съда е дал повод на касатора да формулира първия си въпрос, тъй като такъв довод не бил наведен от работодателя. Настоящата инстанция приема, че анализирайки документа съдът не е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл в рамките на спора. Разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК дава право на съда да оценява доказателствената сила на документите, в който са налице добавки и външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото, без да е необходимо страната да извърши и да се позове на такъв анализ. Ето защо по първия въпрос на касатора няма противоречие между въззивното решение и цитираната практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Следващите два въпроса на касатора са мотивирани от твърдението, че свидетелите, на които се е позовал въззивният съд, са били заинтересувани. Въззивният съд обаче не е пропуснал да се мотивира защо кредитира техните показания. Напротив-съдът ги е анализирал и е приел, че по своето съдържание са последователни и непротиворечиви, като се подкрепят и от оценката на добавките в документа. На тези свидетелски показания противоречи единствено лишеното от доказателствена сила обяснение на ищцата за наличие на двата нейни подписа на различни места в документа, което е неубедително и недостоверно. Следователно по втория и третия въпрос няма противоречие между практиката на ВКС и въззивното решение.
След като е посочил необходимите елементи на фактическия състав на чл.331 от КТ за прекратяване на трудовия договор по силата на споразумение между страните и е констатирал, че в случая тези елементи са налице, въззивният съд се е позовал на решение № 83 от 29.05.2013 г. по гр.д. № 334/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Това решение е постановено по въпроса за невъзможността работодателят едностранно да отмени прекратяването на трудовото правоотношение преди изтичане на едномесечния срок по чл.331, ал.3 от КТ. В тази връзка касаторът е формулирал четвъртия въпрос в изложението. Макар цитираното решение на ВКС да отговаря само на конкретния въпрос, в него се съдържа по-широк анализ на разпоредбата. Няма никаква пречка съдилищата да се позовават на този анализ и по останалите свързани с фактическия състав на нормата проблеми, макар по тях решението на ВКС да няма формална обвързваща сила. Ето защо не е необходимо да се допуска касационно обжалване и по четвъртия въпрос на касатора.
Тъй като ищцата е приела веднага предложението, не е било необходимо работодателят да изчаква седмодневния срок по чл.331, ал.1 от КТ, след изтичането на който се счита, че предложението не е прието. В този смисъл разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, поради което по петия въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Шестият и седмият въпрос на касатора представляват всъщност описание на фактическата обстановка по делото и доколкото съдържат в себе си правен въпрос той може да се формулира като питане дали подписът под писмено изявление „приемам предложението” може да се счита за съгласие. Отговорът на въпроса произтича от вековна правна традиция, която възприема подписа на лицето като безспорен израз на съгласие с волеизявлението.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на [фирма] сумата 760 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 15.2.2016 г., постановено по в.гр.д. № 3 по описа за 2016 г. на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. С. С.-[ЕГН], да заплати на [фирма]-ЕИК[ЕИК], сумата 760/седемстотин и шестдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: