4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
гр.София, 05.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1248 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Я. срещу решение от 10.05.2012 г., постановено по гр.д. № 14162 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ІV „В” отделение”, в частта, с която е потвърдено решение от 14.06.2011 г, постановено по гр. д. № 7039 по описа за 2010 г. на СРС, 31 състав, за установяване, че Г. Г. Я. дължи на Ф. фасилити България” Е. сумата от 8 007,28 лв. за фасилити мениджмънт за периода от 15.08.2007 г.-31.12.2008 г.
Касаторът Г. Г. Я. твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 327 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410 по описа за 2010 г. на ІІ ГО на ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, относно приложението на чл.60, ал.6 от ГПК. Поставя следните въпроси, по които според него следва да бъде допуснато касационното обжалване:
1. Кога изтича едномесечният срок, при положение че започва да тече в неприсъствен ден, а съответният ден на месеца, следващ началото на срока, е присъствен ден?
2. Допустимо ли е предявяването на установителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, ако срокът по чл.415, ал.2 от ГПК не е бил спазен?
Твърди, че по първия въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 327 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 410 по описа за 2010 г. на ІІ ГО на ГК, а по втория въпрос-на определение № 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88 от 2011 г. на ІІ Т. О. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По искане на кредитора [фирма] Софийският районен съд, І ГО, 31 състав, е издал на 30.05.2009 г. по ч. гр. д. № 24009 по описа за 2009 г. заповед за изпълнение срещу Г. Г. Я. за претендираното вземане. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което съдът е дал едномесечен срок на кредитора да предяви иск за вземанията си. Съобщението до кредитора е връчено на негов представител на 15.01.2010 г. /петък/, исковата молба е заведена на 12.02.2010 г. но доказателствата за завеждането и са представени пред съда по заповедното производство на 18.02.2010 г./четвъртък/. Длъжникът счита, че след като не е спазен срокът за представяне на доказателствата за завеждане на исковата молба, заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, поради което установителният иск за вземането е недопустим. Той е повдигнал това си възражение пред въззивния съд, който го е счел за неоснователно. Според второинстанционния съд денят на получаването на съобщението/15.01.2010 г./ не се брои, следващите два дни са почивни и не се зачитат, срокът започва да тече на 18.01.2010 г. и на 18.02.2010 г. все още не е изтекъл. Касаторът смята за погрешен начина, по който въззивният съд е изчислил срока и в тази връзка е поставил първия въпрос, по които желае допускане на касационното обжалване. Въззивният съд наистина неправилно е приел, че месечният срок изтича на 18.01.2010 г., тъй като не е съобразил, че се прилага разпоредбата на чл.60, ал.3 от ГПК. Той погрешно не е преброил деня на получаване на съобщението, който не се зачита само когато срокът се брои на дни/чл.60, ал.5 от ГПК/ и неправилно е приложил ал.6 на чл.60 от ГПК за първия, а не за последния ден от срока. Грешката на въззивния съд обаче не води до претендираната от касатора последица-недопустимост на първоинстанционното решение по установителния иск за дължимост на вземането. Предявяването на установителен иск по чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК действително предпоставя наличие на заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника с възражение/решение № 89 от 2.06.2011 г. по г. д. № 649/2010 г., ІІ ТО на ВКС/. Заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване от съда, който я е издал, ако в дадения на кредитора едномесечен срок установителен иск не е заведен и в същия срок не са представени доказателства за завеждането. След обезсилването на заповедта кредиторът вече няма интерес от установителен иск, а следва да предяви осъдителен иск за вземането си. За да отпадне интересът от установителния иск обаче, заповедта за изпълнение трябва да бъде обезсилена със съответния съдебен акт, а в случая такова обезсилване не е постановено. Наличието на предпоставки за обезсилване не води автоматично до отпадане действието на заповедта. За целта съдът следва да бъде сезиран и да постанови нейното обезсилване. В противен случай заповедта запазва латентната си изпълнителна сила и за кредитора продължава да съществува правен интерес от установителен, а не от осъдителен иск за вземането. В този смисъл е съдебната практика, която поставя интереса от установителен иск в зависимост от обезсилването на заповедта, а не само от наличие на предпоставките за нейното обезсилване/определение № 683 от 18.10.2011 г. по ч. т. д. № 624/2011 г. на І ТО на ВКС, решение № 78 от 6.6.2012 на ІІ ТО по т. д. 511/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 801/2011 г. на ІV ГО на ВКС/. Следователно съществуващата съдебна практика, която не се нуждае от промяна, дава отговор на втория въпрос на касатора в смисъл, че установителният иск е допустим, когато не е спазен срокът за представяне на доказателства за завеждането на този иск в срок, ако заповедта за изпълнение не е обезсилена.
В обобщение следва да се приеме, че отговорите на поставените от касатора въпроси не биха се отразили на изхода на спора. Решението, постановено по установителния иск за вземането, е допустимо, независимо дали е спазен срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска пред съда, издал заповед за изпълнение, докато тази заповед не бъде обезсилена по съответния ред. Ето защо касационно обжалване по тези въпроси не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2012 г., постановено по гр.д. № 14162 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ІV „В” отделение”, в частта, с която е потвърдено решение от 14.06.2011 г, постановено по гр. д. № 7039 по описа за 2010 г. на СРС, 31 състав, за установяване, че Г. Г. Я. дължи на Ф. фасилити България” Е. сумата от 8 007,28 лв. за фасилити мениджмънт за периода от 15.08.2007 г.-31.12.2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: