5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр.София, 26.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6291 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д. срещу решение № 82 от 25.09.2015 г., постановено по в. гр. д. № 218 по описа за 2015 г. на Разградския окръжен съд, с което е отменено решение № 278 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 325 по описа за 2015 г. на Районния съд в [населено място] и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявените от Д. Н. Д. против [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на извършеното със заповед № 3 от 1.04.2015 г. уволнение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 3 039,12 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Касаторът твърди, че решението на Разградския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички доводи
и възражения на страните. В случая въззивният съд е пропуснал да се произнесе по два довода на касатора, сочещи за злоупотреба с право от страна на работодателя. Първият е, че необходимостта от промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността се е появила едва с възстановяването му на работа, а такава необходимост не е имало веднага след приемане на инвестиционната програма година и половина преди това, когато звената, за които той е отговарял, са се ръководили от юрист. Вторият довод е, че възстановяването на работа, въвеждането на нови изисквания за длъжността и уволнението му са станали за около тридесет минути. В този случай според касатора съществува съдебна практика, според която е налице злоупотреба с право/решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр.д. №680/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/.
2.Относно задължението на въззивния съд да състави доклад тогава, когато
първоинстанционният съд е пропуснал да укаже на ищеца, че върху него тежи доказването на наличието на злоупотреба с право. Според касатора по въпроса въззивното решение противоречи на т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.
3. Кога е налице промяна в изискванията за образование и кога има злоупотреба с работодателската власт? По този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 85 от 19.03.2013 г. по гр. д. № 760/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС, в което е прието, че злоупотреба е налице, ако въведените нови изисквания не се обосновават по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност.
4. Законосъобразно ли е уволнението по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, ако при сключване на трудовия договор работодателят е знаел, че служителят не отговаря на въведените от него образователни и квалификационни изисквания? Даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 1627 от 26.11.2003 г. по гр.д. № 760/2012 г. на Трето Г.О. на ВКС.
Ответникът по жалбата [фирма] –гр. И., счита, че решението на Разградския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Въз основа на влязло в сила съдебно решение касаторът е бил възстановен на 1.04.2015 г. на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител сектор „Производствени звена“. За целта на възстановяването с изменение в щатното разписание работодателят е създал отново тази длъжност, а с длъжностната характеристика е въвел изискване за висше образование със специалност „електроинженер“ и „информационни технологии“. Касаторът не е отговарял на това изискване, поради което е бил уволнен на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. В исковата си молба, с която касаторът е предявил исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, той се е позовал на осъществена според него злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като не е имало никаква причина за изменението в образованието, необходимо за длъжността. За да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че изменението в образователните изисквания за длъжността е въведено с оглед нуждите на работата-приетата нова инвестиционна програма. Констатирал е също, че работодателят е действал добросъвестно, което обуславя законността на уволнението.
При тези мотиви на въззивния съд отговорът на третия въпрос на касатора е от решаващо значение за изхода на спора, но даденото от въззивния съд разрешение съответства на практиката на ВКС, затова касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска. По принцип промяната в изискванията за образование и квалификация за дадена длъжност е от суверенната преценка на работодателя, която е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол/решение № 507 от 8.7.2010 г. по гр.д. № 978/2009 г. на ІV ГО на ВКС, № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. на ІV ГО на ВКС и др. /. Само когато новите изисквания не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата на съответната длъжност, може да се счете, че уволнението е незаконосъобразно/решение № 8 от 28.01.2010 г. по гр.д. №598/2009 г. на Трето Г.О. на ВКС/. Настоящият случай не е такъв-новото образователно изискване е достатъчно мотивирано от работодателя и е свързано с дейността на ръководителя на сектора „Производствени звена“.
Когато ищецът формулира в исковата молба довод за злоупотреба с право, съдът действително е длъжен да извърши преценка дали работодателят не е използвал привидно законосъобразни средства, за да постигне една единствена цел-прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. В този смисъл са цитираното от касатора решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. и решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС. В тези решения е посочено също, че е в тежест на ищеца да обори презумпцията на чл.8, ал.2 от КТ за добросъвестността на работодателя. Това означава, че съвкупността на установените по делото обстоятелства трябва да води до безспорен извод за целенасочена злоупотреба. До такъв извод в случая няма как да се достигне. За разлика от описаната в решение № 192 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г. фактическа обстановка, по настоящото дело работодателят не е променил образователното изискване по време на предишния процес, когато длъжността не е съществувала, а едва след възстановяване на касатора на работа. Обстоятелствата, че година и половина преди това длъжността се е заемала от лице с квалификацията на юрист и че промените са били извършени в един и същи ден с възстановяването му на работа, не са достатъчни за пълно и главно доказване на злоупотребата с право от страна на работодателя. Затова, дори въззивният съд да беше подробно обсъдил тези изтъкнати от касатора обстоятелства, изходът на спора не би се променил. Ето защо и по първия въпрос на касатора не може да се допусне касационно обжалване.
По втория въпрос на касатора също не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е бил длъжен да съставя доклад или да дава указания на касатора относно възможността да представя относими към делото доказателства. Съгласно цитираната от касатора т.2 на ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и не изготвя нов доклад. Хипотезите, в които според тълкувателното решение съдът дължи даване на указания до страните, са при обосновано оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила във въззивната жалба или в отговора и при неправилна квалификация на иска от страна на първата инстанция. В случая не е осъществена нито една от тези хипотези.
Четвъртият въпрос на касатора не е относим към спора, тъй като не се касае за сключване на трудов договор или на допълнително споразумение, както е станало в цитираното от касатора решение № 1627 от 26.11.2003 г. по гр.д. № 760/2012 г. на Трето Г.О. на ВКС, а за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност. Между двата фактически състава има съществена разлика-в първия е налице съгласие на работодателя да назначи лице, което не отговаря на образователното изискване, а във втория-възстановяване по силата на съдебно решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 800 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 25.09.2015 г., постановено по в. гр. д. № 218 по описа за 2015 г. на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Н. Д.-[ЕГН], да заплати на [фирма],[ЕИК], [населено място], сумата 800/осемстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: