4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр.София, 02.04.2015
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 197 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. и на Л. А. И. срещу решение № 1444 от 9.07.2014 г., постановено по гр. д. № 1347 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е отменено решението от 27.01.2014 г. по гр. д. № 3605 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, І ГО, 10 състав, за отхвърляне на предявения от Л. А. И. срещу П. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата над 4 500 лв. до 6 000 лв., тази разлика е присъдена на ищеца и решението е потвърдено в останалите части, с които П. е осъдена да му заплати 4 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, а искът над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 38 000 лв. е отхвърлен.
Софийска апелативна прокуратура обжалва решението в осъдителната част, а Л. И.-в осъдителната част. Страните твърдят, че в обжалваните от тях части решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Двете страни твърдят, че при определяне на неимуществените вреди въззивният съд е нарушил принципа на справедливостта, тъй като не се е съобразил с всички необходими критерии, затова неговото решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Считат, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата, поради което е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК.
Касаторът С. смята също, че обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Налице е и противоречие с т.19 от същото тълкувателно решение поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
П. е повдигнала и поддържала от 18.11.2005 г. до 30.7.20011 г./ пет години и седем месеца/ срещу ищеца Л. А. И. обвинение за извършването на престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1, пр.1 от НК-съзнателно ползване на неистински документ, за което той е оправдан с влязла в сила присъда. Срещу него е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода от 19.11.2005 г. до 30.11.2005 г. За причинените от наказателното преследване неимуществени вреди Софийският градски съд му е присъдил обезщетение в размер на 4 500 лв. , а Софийският апелативен съд го е увеличил с още 1 500 лв. В мотивите си този съд е взел предвид тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство извън разумния срок и неблагоприятните последици от продължилото 20 дни задържане под стража. За да откаже присъждане на обезщетение в по-висок размер от 6 000 лв., въззивният съд е приел, че показанията на разпитания свидетел не установяват причинени вреди над обичайните, като е отчел и обстоятелството, че през същия период срещу ищеца е водено и друго наказателно дело. Така постановеното решение на въззивния съд не противоречи, а съответства на цитираната от касаторите задължителна практика на ВКС. Спазени са указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания, които са безспорно установени по делото. Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата и най-вече тяхната продължителност, са допринесли за причинените на ищците неимуществени вреди. Цитираната от прокуратурата т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Нещо повече-в конкретния случай представените от прокуратурата съдебни решения дори не противоречат на обжалваното решение по отношение на размера на вредите с оглед продължителността на наказателното преследване и тежестта на престъплението. Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС касае съвсем различен случай, при който е накърнено доброто име и репутацията на ищеца от продължило 14 години наказателно производство, с решение № 59 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. е присъдено обезщетение от 2 000 лв., но за наказателно производство за леко престъпление, траяло само година и осем месеца, а в решение № 174 от 15.12.2010 г. на ВнАС по в.гр.д. № 540/2010 г. е определено обезщетение от 10 000 лв.
Касаторът Л. И. от своя страна изобщо не е представил цитираните в изложението си решения на съдилищата, поради което не може да се установи твърдението му за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1444 от 9.07.2014 г., постановено по гр. д. № 1347 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: