3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1298
гр.София, 21.11.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 805 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 799 от 16.05.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ състав, постановено по в. гр. д. № 722 по описа за 2012 г., с което е отменено решение от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 11888 по описа за 2010 г. на Пловдивския районен съд, ХV състав, в частите, с които е отхвърлен предявеният от Е. Н. Я. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от станала на 15.09.2009 г. трудова злополука за сумата над 2 813,36 лв. до 8 813,36 лв., присъдена е разликата от 6 000 лв. и е потвърдено решението за осъждане на касатора да заплати 2 813,36 лв. Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Смята, че в обжалваното решение въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с цитираните от него съдебни решения на ВКС и на Великотърновския апелативен съд при сходни хипотези. За същите или по-тежки заболявания от тези на ищцата по делото са присъдени по-ниски обезщетения. Поставя материалноправния въпрос за размера на обезщетението за неимуществените вреди и моли касационното обжалване да бъде допуснато по този въпрос.
Ответникът по жалбата Е. Я. счита, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд се е произнесъл по предявен от Е. Я. иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от станала на 15.09.2009 г. трудова злополука. За да прецени, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 20 000 лв., въззивният съд е взел предвид тежестта на увреждането/счупване на шийката на лява тазобедрена става и поставяне на изкуствена става, извършена перкутанна дисколиза/, продължителността на болките и страданията/повече от седем месеца/, техния интензивен характер през първите три месеца, определената за злополуката инвалидизация от 54%, липсата на перспектива за възстановяване, доброто физическо състояние и нормалния начин на живот на пострадалата преди злополуката. По този начин съдът е преценил всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, представляващи критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на т.ІІ на ППВС № 4 от 1968 г. Следователно обжалваното въззивно решение съответства на задължителната съдебна практика по повдигнатия от касатора въпрос за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не е налице твърдяното от касатора противоречие между обжалваното решение и посочените от него съдебни решения. Различните размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди се обуславят от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай-възраст на пострадалия, продължителност на болките и страданията, момент на увреждането и обществено-икономическите условия към този момент. Ето защо присъждането на обезщетения за един и същ вид увреждане в различен размер не представлява противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не е основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 799 от 16.05.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VІ състав, постановено по в. гр. д. № 722 по описа за 2012 г. ., с което е отменено решение от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 11888 по описа за 2010 г. на Пловдивския районен съд, ХV състав, в частите, с които е отхвърлен предявеният от Е. Н. Я. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от станала на 15.09.2009 г. трудова злополука за сумата над 2 813,36 лв. до 8 813,36 лв., присъдена е разликата от 6 000 лв. и е потвърдено решението за осъждане на [фирма] да заплати 2 813,36 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: