2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1226
гр.София, 27.11.2104 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4729 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 505 от 19.03.2014 г., постановено по гр. д. № 35 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решение от 19.09.2013 г. по гр. д. № 7392 по описа за 2012 г. на І-19 състав на Софийския градски съд за осъждане на дружеството да заплати на С. Д. С. 37 997,50 евро на основание чл.79 от ЗЗД, 2 360 евро лихва за забава върху главницата за периода от 3.6.2011 г. до 21.11.2011 г. и 2 106,30 евро лихва за забава за периода от 22.11.2011 г. до 21.05.2012 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса дали клауза от предварителен договор, която не е възпроизведена в окончателния договор, обвързва страните.
Ответницата по жалбата С. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за заплащане на 200 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата С. С. като съсобственик на УПИ V-5269 в кв.259 по плана на [населено място] е сключила на 27.03.2008 г. писмено споразумение с дружеството-касатор за учредяване правото на строеж върху имота срещу обезщетение. Уговореното обезщетение се състои както в придобиване правото на собственост върху обекти в построената сграда/жилищна площ в размер на 3/8 от общото за собствениците обезщетение/, така и в заплащане на парично обезщетение за изравняване на разликата в квадратурите между отделните съсобственици, определено за ищцата в 1.2.2. от споразумението в размер на 85 995 евро. Дружеството е изплатило само частично дължимата сума според приетите по делото и неоспорени справки по банковата сметка на ищцата, поради което тя е завела искове за остатъка и за мораторните лихви върху неизплатената част от обезщетението. В отговора на исковата молба дружеството е възразило, че в нотариалния акт за учредяване правото на строеж уговорките за парично обезщетение не са възпроизведени и затова следва да се считат за отменени. Съдилищата са приели, че това възражение е неоснователно, тъй като в нотариалния акт от същата дата са уредени вещноправните последици от договора между страните, а в писменото споразумение-облигационните отношения, поради което с нотариалния акт не са отменени клаузите за парично обезщетение. При тези мотиви формулираният от касатора въпрос дали невъзпроизвеждането на клаузите за парично обезщетение в нотариалния акт означава, че тези клаузи са отменени, е от значение за изхода на спора. Даденият от съдилищата отговор на този въпрос обаче съответства на установената фактическа обстановка и на ясната разпоредба на чл.20а, ал.2 от ЗЗД, според която договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните. Обстоятелството, че страните не са възпроизвели част от клаузите на писмения договор в нотариалния акт не е израз на съгласие за отмяната им, тъй като това съгласие следва да е изрично, а не мълчаливо. Освен това частичното изпълнение на клаузата за изплащане на парично обезщетение представлява извънсъдебно признание от страна на касатора, че тази клауза не е отменена и подлежи на изпълнение.
По поставения въпрос няма противоречие между обжалваното решение и цитираната от касатора практика на ВКС, която касае друг случай- на предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, когато съдът е длъжен да възпроизведе в решението си всички клаузи на предварителния договор.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 200 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 505 от 19.03.2014 г., постановено по гр. д. № 35 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Д. С., ЕГН [ЕГН], сумата 200/двеста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: