6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр.София, 28.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1215 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. Й. П. от едра страна и на А. „П. и.”-от друга, срещу решение № 1963 от 31.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 1965 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ състав, с което е потвърдено решение № 789 от 6.12.2013 г. по гр. д. № 6618 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, І-18 състав, за осъждане на А. „П. и.” да заплати на В. Й. П. на основание чл.49 от ЗЗД сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на 4.01.2009 г. пътнотранспортно произшествие и за отхвърляне на иска над тази сума до пълния предявен размер от 300 000 лв.
Касаторът В. Й. П. обжалва решението на САС в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на предявения от него иск над 75 000 лв. до 300 000 лв. с твърдението, че в тази част то е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Справедливо и адекватно ли е постановеното решение относно размера на обезщетението, като се вземе предвид динамиката на икономическите и социалните условия в страната?
2. Има ли съответствие между присъденото обезщетение и характера и степента на уврежданията и дали решението отговаря на нормата на чл.52 от ЗЗД.
3. С оглед динамиката при приложението на чл.52 от ЗЗД включват ли се в критериите за справедливост промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната и следва ли размерите на присъжданите обезщетения да отразяват тези промени?
4. Лошото и некачествено стопанисване на пътищата от страна на ответната агенция има ли отношение към многобройните пътнотранспортни произшествия и представлява ли този въпрос съществен и нерешен обществен проблем с голяма обществена значимост?
5. Съществува ли несъответствие и накърняване на правата на българските граждани спрямо правата на останалите европейски граждани относно присъждането на занижени и неадекватни обезщетения при пожизнено инвалидизиране?
Касаторът А. „П. и.” обжалва решението на САС в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на 75 000 лв. обезщетение и отказа да и се присъди адвокатско възнаграждение. Счита, че в тези части решението е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. За правилното приложение на материалните норми на чл.49 от ЗЗД и за законосъобразното ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя необходимо ли е да бъде доказана по безспорен и категоричен начин причинната връзка между действията и бездействията на изпълнителя на работата и настъпилите вредни последици при наличието на данни за повече от една вероятна причина за тяхното настъпване и чия е доказателствената тежест?
2. Когато се касае за дейност, която е правнорегламентирана с подзаконови нормативни актове, в които са указани критериите за добро изпълнение, следва ли да се провежда доказване за нарушаването им, или противоправността на деянието може да се изведе само на базата на опитните правила и на логиката?
3. Каква е служебната роля на съда при даден от вещите лица неясен отговор с вероятностен характер на поставените задачи?
4. В хипотезата на отговорност за чуждо поведение следва ли съдът да обсъди нарушените норми от приложимата подзаконова нормативна уредба? В решението не е посочено какви нарушения на Инструкцията за зимното поддържане на републиканските пътища са били допуснати.
5. Допуска ли съдът нарушение на съдопроизводствените правила, когато в хипотезата на нормативно регламентирана дейност не посочва нарушените разпоредби на относимите нормативни актове, а основава изводите си само на опитните правила и логиката?
Касаторът-ответник твърди, че за да откаже присъждане на разноските, Софийският апелативен съд се е позовал на т.1 от ТР № 6/2012 г. преди това тълкувателно решение да е прието. Представя към касационната жалба доказателства, че адвокатското възнаграждение е било изплатено.
Страните си оспорват взаимно жалбите.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът В. Й. П., управлявайки своя лек автомобил по второстепенен път ІІ-15 с посока [населено място], област В.-с. Д., е претърпял на 4.01.2009 г. около 20 часа пътнотранспортно произшествие. В резултат от произшествието е получил тежки травматични увреждания: Политравма, контузия на главата, мозъчен оток, кома, счупване на девето ребро вдясно, счупване на лявата раменна кост, счупване на костите на лявата предмишница, ампутация на десния долен крайник на нивото на долна трета на бедрото, размачккване на лявата подбедрица, наложило ампутация на левия долен крайник на нивото на лявото бедро. Болките и страданията са продължили повече от година, като през първите шест месеца те са били с по-интензивен характер. Според ищеца причината за произшествието е необработеното пътно платно от длъжностни лица на А. „П. и.”, поради което е предявил иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди срещу тази агенция. От показанията на свидетелите А. и Б. и от протокола за оглед, извършен в предварителното производство, съдилищата са приели за установено, че пътят действително не е бил почистен. Това обстоятелство е допринесло за произшествието, тъй като е повлияло на сцеплението на гумите на лекия автомобил/стр.209 по описа на СГС/. Въззивният съд е съобразил обаче, че поведението на пострадалия водач е допринесло за произшествието в по-голяма степен, тъй като той се е движил с несъобразена с пътните условия скорост от 104 км/ч при разрешена скорост от 90 км./ч. и е извършил рязък завой с кормилото, довел до загуба на напречната устойчивост на автомобила при хоризонтален прав пътен участък/ стр.139 по описа на СГС/. Затова, след като е приел въз основа на конкретните факти, че обезщетението за неимуществени вреди трябва да бъде в размер на 250 000 лв., въззивният съд е счел, че съпричиняването на ищеца е 70%, а на агенцията- 30 %, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за присъждане на сумата от 75 000 лв. Касаторът-ищец обосновава своите въпроси, целящи допускането на касационно обжалване, с недостатъчния размер на това присъдено обезщетение. Въззивният съд всъщност е определил необходимата сума за обезщетяване на неимуществените вреди на 250 000 лв. Тази сума е значителна и е съобразена както с характера и интензивността на болките и страданията, така и с обществено-икономическите условия към момента на увреждането/2009 г./. Следователно по първите три въпроса на касатора-ищец обжалваното решение съответства на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне размера на неимуществените вреди по справедливост. Ниският размер на присъденото обезщетение не се дължи на неспазване на критерия за справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди, а на необходимостта да се намали размерът на обезщетението поради преобладаващо съпричиняване от страна на пострадалия съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Ето защо по тези въпроси на ищеца касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Другите два въпроса на ищеца също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Тези питания действително имат обществена значимост, но са твърде общи и абстрактни и не представляват конкретни правни въпроси, които са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Поставените от ответника въпроси са от значение за спора, тъй като касаят неговите възражения, че Агенцията е изпълнила задълженията си, длъжностните лица са обработили пътния участък, поради което не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А.. Съдът не се е съобразил с обстоятелството, че А. е спазила конкретните изисквания за обработка на пътищата, съдържащи се в приложимия нормативен акт, а е основал изводите си на неясни заключения на вещите лица и на опитните правила. Ответникът се позовава на Инструкцията за зимно поддържане на републиканските пътища, в която са посочени критериите за добро изпълнение при поддръжката на пътищата. Затова според него ако предписанията на инструкцията не са нарушени, няма противоправно поведение на служители и не може да се ангажира отговорността на А.. В случая от показанията на свидетеля Г. се установява, че било достигнато нивото на поддържане съгласно инструкцията за зимно поддържане.
В обжалваното решение въззивният съд не е нарушил правилата на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. За да ангажира отговорността на А., съдът не се е позовал нито на неясно заключение, нито на предположения или на опитни правила, както твърди ответникът. Съдилищата са приели за безспорно установено, че пътният участък, на който е станало произшествието, не е бил обработен. Този извод е основан на съвкупна преценка на свидетелски показания и на официален документ/протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от същата дата-4.01.2009 г./. Първоинстанционният съд е имал правото да не кредитира показанията на свидетеля Г. с оглед неговата заинтересованост съгласно чл.172 от ГПК. Следователно е доказано по надлежния ред бездействието на длъжностни лица от А. като част от фактическия състав на деликта. Причинната връзка също е установена посредством ясни заключения на вещите лица, а не посредством предположения или опитни правила. Вещите лица са дали точен коефициент на намаление на сцеплението на гумите с пътя при наличие на утъпкан сняг/стр.209 по описа на СГС/, което означава, че непочистването на участъка е съпричинило катастрофата. При аргументиране на отговорността на ответника първоинстанционният съд е посочил и приложимата правна норма, задължаваща А. „П.” да поддържа пътния участък-чл.19 от Закона за пътищата. Инструкцията, на която се позовава ответникът, може да съдържа критерии за добро изпълнение при поддръжката на пътищата, но тези критерии се отнасят до действията на работниците и служителите на А.. Вътрешните критерии за изпълнение обаче не освобождават А. от задължението към ползвателите на пътищата да постигне определен резултат-поддържане на пътищата в състояние, което позволява безопасно шофиране. Ето защо по поставените от касатора-ответник въпроси въззивното решение не противоречи, а съответства на правните норми и на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.
За да откаже присъждане на разноски на ответника, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че липсват доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение така както изисква т.1 на ТР № 6 от 2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК. Този отказ е правилен, без значение кога е прието Тълкувателното решение, тъй като тълкуването на закона има обратно действие. Касаторът-ответник е следвало да представи доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение най-късно до приключване на делото във въззивната съдебна инстанция, което той не е сторил.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1963 от 31.10.2013 г., постановено по в. гр.д. № 1965 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, VІІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: