4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр.София, 31.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1923 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г. против решение № VI-111 от 8.02.2016 г., постановено по в.гр.д. №1540 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1165 от 9.7.2015 г. по гр.д. № 1354 по описа за 2015 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на 17 017, 80 лв. обезщетение за оставането му без работа.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При липса на бизнес задача и бизнес програма може ли управителят да упражни правомощия по чл.328, ал.2 от КТ?
2. При липса на индивидуализация на договор за управление, респективно бизнес задача и бизнес програма, в акта, прекратяващ трудовото правоотношение, може ли управителят да упражни правомощия по чл.328, ал.2 от КТ?
3. Допустимо ли е съдът да се позовава на обстоятелства, които подлежат на вписване и обявяване в търговския регистър, без да е извършена проверка, без публично известният според съда документ да е цитиран като място на публикуване и индивидуализиран? Според касатора въззивният съд не е проверил дали договорът за управление е представен в търговския регистър.
4. При наличие на еднократна и/или многократна промяна на работодателя с основание чл.123, ал.7 от КТ, съдържанието на коя длъжностна характеристика следва да се счита за определяща ръководните функции на уволненото по чл.328, ал.2 от КТ лице?
5. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните от значение за спора? Въззивният съд не е обсъдил възражението на касатора за нищожност на решенията на Надзорния и Управителния съвет на работодателя.
6. Допустимо ли е позоваване на публикуван в търговския регистър предмет на дейност на търговското дружество при извършване на преценка за принадлежност на уволнено лице към ръководството на предприятието?
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът М. Г. е заемал длъжността „ръководител сектор Териториално измервателен център Б.” в Дирекция „Измерване и информационни и комуникационни технологии на [фирма], когато трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 20.01.2015 г., поради сключване на договор за управление в предприятието. В исковата си молба за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането си без работа касаторът е посочил, че той не е лице от ръководството на предприятието, не е спазена предвидената в КТД закрила при уволнението, няма договор за управление, цели се заобикаляне на закона от страна на работодателя и са изложени съображения за приложимост на чл.328, ал.2 от КТ само при първоначално сключване на договор за управление.
За да отмени първоинстанционното решение, с което исковете са уважени и да постанови друго за тяхното отхвърляне, въззивният съд е приел, че касаторът е бил част от ръководството на предприятието и след като е сключен договор за управление, прекратяването на трудовия договор в деветмесечния срок по чл.328, ал.2 от КТ е законосъобразно. Този съд е счел за неоснователни останалите възражения на касатора за заобикаляне на закона, злоупотреба с право от страна на работодателя и за приложимост на разпоредбата само при първоначално сключване на договор за управление. Касаторът не е въвеждал като основания за незаконност на уволнението отсъствието на нова бизнес програма и бизнес задача и непосочването им в акта за прекратяване на трудовото правоотношение, затова такива основания не са предмет на спора и първите два въпроса не са от значение за изхода на делото. Същият извод се отнася и за третия въпрос, в който касаторът превратно е изтълкувал съображенията на въззивния съд относно вписването на договора за управление в търговския регистър. Този договор е бил представен и приет по делото и съдът се е позовал на вписването на промяната на управителя на дружеството в търговския регистър, за да приеме за несъстоятелен довода на касатора, че е бил антидатиран за целите на процеса.
За да констатира, че заеманата от касатора длъжност е ръководна по своя характер, въззивният съд е обсъждал задълженията му по длъжностна характеристика, приета по времето, когато работодател на касатора е било друго юридическо лице. Ето защо четвъртият въпрос е от значение за изхода на спора, но даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос съответства на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.7 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. След като се прехвърля предмет на дейност от едно предприятие на друго и трудовите правоотношения на лицата, които извършват тази дейност не се прекратяват, а преминават върху новия работодател, трудовите задължения и съответно трудовите характеристики остават същите. Следователно въззивният съд правилно се е позовал на длъжностната характеристика на касатора, макар тя да е била приета в периода през който трудовото правоотношение е било с друг работодател.
Петият въпрос на касатора произтича от оплакването му, че въззивният съд не е обсъдил възражението за нищожност на решенията на Управителния и Надзорния съвет на дружеството-работодател за смяна на ръководния екип на основание чл.81д, ал.3 от Закона за енергетиката. Разпоредбата предвижда, че за тези решения трябва да бъде уведомена комисията за енергийно и водно регулиране и те пораждат действие, ако комисията не възрази срещу тях в триседмичен срок. Такова възражение обаче може да се повдигне само от комисията, а не от касатора. По същество то е и неоснователно, тъй като от извлечение от протокол № 167 на заседание на ДКЕВР от 8.12.2014 г./стр.162 по описа на БРС/ се установява приемането на тези решения от съответния държавен орган. Ето защо и по този въпрос касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд е безпредметно да се допуска.
Отговорът на шестия въпрос на касатора не поражда затруднения при тълкуването и прилагането на процесуалните правила и материалния закон/чл.328, ал.2 от КТ/. Не се предвиждат никакви ограничения в доказателствените средства при преценката на съда за принадлежност на уволнено лице към ръководството на предприятието. Това означава, че вписаният в търговския регистър предмет на дейност на предприятието може да бъде обект на анализ от страна на съда при извършването на тази преценка, както е постъпил в случая въззивният съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Поради липса на данни за реално плащане на адвокатското възнаграждение от 500 лв. по банкова сметка разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат/т.1 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VI-111 от 8.02.2016 г., постановено по в.гр.д. №1540 по описа за 2015 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: