3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
гр.София, 31.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр.д. № 5804 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец Й. В. В., действащ под фирмата [фирма], срещу решение № 124 от 1.07.2013 г., постановено по гр. д. № 203 по описа за 2013 г. на Видинския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 8 от 15.02.2013 г. по гр. д. № 183 по описа за 2012 г. на Белоградчишкия районен съд, трети състав, за осъждане на касатора да заплати на Н. М. и Г. Л. С. 5 397,84 лв. обезщетение за имуществени вреди за унищожени през 2008 г. 56 декара люцерна в землището на [населено място].
Касаторът едноличен търговец Й. В. твърди, че решението на Видинския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи точки 1 и 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът носи отговорност по чл.45 от ЗЗД, въпреки че не е причинил лично със свои действия увреждането. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. 1 и т.10 на ППВС № 7 от 30.12.1959 г. и т.2 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г.
2. В противоречие с т.2 на раздел ІІ от ППВС № 4 от 1961 г. въззивният съд не е взел предвид полученото от ответниците застрахователно обезщетение.
3. Едноличен търговец, който не извършва с личен труд всички действия, носи ли лична отговорност в случаите, при които негови служители, без надлежно да го уведомят, увреждат чужди права, за което нямат изрични указания, нито възлагане от едноличен търговец? Касаторът счита, че този въпрос е от значение за развитието на правото.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд по поставените от него въпроси.
Ответниците по жалбата Н. М. и Г. С. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищците са посочили в исковата молба, че са арендатори на 56 декара земеделска земя, която са засадили с люцерна. През 2007 г. ответникът в качеството му на едноличен търговец изорал целия масив без тяхно съгласие и освободил тяхната площ едва през 2009 г., с което им причинил имуществени вреди, изразяващи се в загуба на продукцията от люцерна за 2008 г. на стойност 5 397,84 лв. В отговора на исковата молба касаторът е заявил, че имотите били пустеещи и не е имало знаци, които да маркират техните граници. Той не е повдигнал възражение за получено от ищците застрахователно обезщетение за причинените им вреди. Поискал е да бъдат разпитани като свидетели, лицата, които са работили при него през този период. От събраните по делото свидетелски показания и от кореспондиращите им писмени доказателства е било установено, че засетите от ищците площи с люцерна са били изорани от трактористи, извършващи тази дейност от името и за сметка на едноличния търговец Й. В. В., поради което той е бил осъден от Белоградчишкия районен съд да заплати обезщетение за причинените на ищците имуществени вреди в размер на 5 397,84 лв., определен от агрономическата експертиза. Едноличният търговец е обжалвал решението с твърдението за неправилна преценка на свидетелските показания, но въззивният съд е счел това оплакване за неоснователно и е потвърдил първоинстанционното решение. В решението си първоинстанционният съд погрешно е посочил, че предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, вместо чл.49 от ЗЗД, което е обусловило първия въпрос на касатора. Погрешната правна квалификация би могла да доведе до недопустимост на постановеното решение, но само когато решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита/Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая такова нарушение липсва. От становищата на страните, изразени в исковата молба и в нейния отговор, е ясно, че нито ищците са твърдели деликтът да е извършен с лични действия на ответника, нито ответникът е възприел по този начин тяхното изявление в исковата молба. Не е имало спор между страните, че изораването е извършено от лица, на които тази дейност е възложена от едноличния търговец, което се потвърждава и от съдържанието на въззивната жалба на касатора. Ето защо погрешната правна квалификация не е довела нито до недопустимост, нито до неправилност на решенията по делото. Отговорността на касатора произтича от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, поради което няма противоречие между обжалваното решение и т.1 от ППВС № 7 от 30.12.1959 г. и т.2 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г. и затова по първия въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване.
В отговора на исковата молба ответникът не е предявил възражение, че ответниците са получили застрахователно обезщетение за причинените им вреди, поради което на основание чл.133 от ГПК това възражение не може да бъде разгледано от съдилищата. Затова и вторият въпрос на касатора е не е от значение за изхода на спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд.
От свидетелските показания е видно, че лицата, които са изорали площта, засята с люцерна от ищците, са извършили тази дейност по време на възложена от едноличния търговец работа. В отговора на исковата молба той не е заявил, че увреждането е станало извън възлагането и в противоречие с неговите нареждания като работодател, поради което това възражение също е преклудирано съобразно чл.133 от ГПК и по третия въпрос също не може да бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения следва да се приеме, че касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 1.07.2013 г., постановено по гр. д. № 203 по описа за 2013 г. на Видинския окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: