4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1221
гр.София, 01.11.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 656 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжен кооперативен съюз-Шумен срещу решение № 36 от 8.03.2012 г. на Апелативен съд-гр. В., гражданско отделение, постановено по в. гр. д. № 20 по описа за 2012 г., с което е потвърдено решение № 250 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 362 по описа за 2011 г. на Шуменския окръжен съд в частите, с които е признато за установено спрямо О.-Шумен, че дължи на З. Н. Д. по издадена заповед за изпълнение № 1298 от 1.6.2011 г. по ч. гр. д. № 2068/2011 г. на Шуменския окръжен съд сумата от 29 109 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор от 6.01.1998 г. за осъществяване на съдебна защита, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, както и 7 765 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 26.1.2009 г. до 26.05.2011 г.
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск, както и неправилно поради нарушение на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК. Формулира следните въпроси, които според него са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Какъв е предметът и обектът на договора за правна защита и в кои случаи е налице нищожност на такъв договор в хипотезата на липса на предмет? Налице ли е предмет на защитата, в случай че поетото задължение е за реституиране, респективно-за възстановяване на собствеността върху одържавено кооперативно имущество, а договорът е сключен при действието на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г./отм./ ? Възстановяването на собствеността според касатора е по силата на закона и не се предвижда съдебна защита. 2.Идентични ли са правата на възстановяване с правата на връщане и с правата по чл.2, ал.2 на ПМС № 192/1991 г. на съществуващи и възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1994 г. съгласно закона за кооперациите от 1991 г./отм./ и съвпадат ли условията и предпоставките за възникването на тези права за тяхното осъществяване и способите за тяхната защита ? Въззивният съд е приел, че е налице идентичност в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 2.6.1995 г. по гр. д. № 2 от 1995 г. на ОСГК на ВКС. 3. Налице ли са предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗЗД, в случай че неизправна по двустранен договор страна претендира изпълнение на насрещно задължение на другата страна по договора? 4.Нищожно ли е поради липса на съгласие/неопределеност на предмета/ задължение за възнаграждение, договорено като процент от стойност на неиндивидуализирано с правопораждащия фактически състав, предмет и страни право/респективно-вземане/, в случай че страните не са договорили по какъв начин и от кое лице да бъде извършена индивидуализацията на правото с оглед определяне предмета на задължението? 5. Длъжен ли е съдът да изследва въпроса за действителността на претендираните в процеса права и задължения при иск за реално изпълнение преди произнасянето му по основателността на иска ? Моли касационното обжалване да бъде допуснато по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата З. Н. Д. счита, че не са налице основанията за нейното допускане, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът З. Н. Д. е предявил искове за заплащане на възнаграждението и мораторната лихва върху него по договор от 6.01.1998 г., сключен между него и касатора. Съдилищата са се произнесли по така предявените искове, поради което обжалваното решение е допустимо и не следва да бъде допускано до касационен контрол на това основание.
С договора от 6.01.1998 г. Окръжният кооперативен съюз-гр. Шумен е възложил на адвоката З. Д. да издири необходимите доказателства, установяващи дяловото участие на О.-гр. Шумен върху отнетото му и одържавено имущество от [фирма], находящо се в [фирма] и [фирма], както и да осъществи съдебна защита за възстановяване на одържавеното имущество, срещу възнаграждение в размер на 15% от стойността на полученото обезщетение по действащи пазарни цени. Ищецът Д. е осъществил съдебната защита на О.-гр. Шумен по гр. д. № 514 по описа от 1998 г. на Шуменския окръжен съд до постановяване на окончателното решение по делото на Варненския апелативен съд № 114 от 11.07.2007 г., влязло в сила на 30.12.2008 г., с което е признато за установено по отношение на [фирма], че Ц. и О.-гр. Шумен са собственици на 13,69% дялово участие от притежаваното понастоящем недвижимо имущество от [фирма], представляващо възстановено по силата на закона/параграф 1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г./отм.// одържавено и иззето недвижимо кооперативно имущество, бивша собственост на [фирма]. В хода на продължилото повече от десет години дело пълномощието на адвокат Д. не е оттегляно от О.-гр. Шумен и той е представлявал съюза, включително и при последното публично съдебно заседание пред ВКС на 9 декември 2008 г. При тълкуването на договора от 6.01.1998 г. съобразно чл.20 от ЗЗД става ясно, че О.-гр. Шумен е възложил на адвокат Д. да извърши правните и фактически действия по възстановяване правото на дялово участие в имуществото на [фирма], което е било бивша собственост на [фирма]. След десетгодишни усилия адвокат Д. е постигнал желания резултат, без възложителят да повдигне възражения за лошо или некачествено изпълнение, поради което възложителят е бил длъжен да му изплати уговореното възнаграждение, което е лесно определяемо съгласно действителния смисъл на договора- то е в размер на 15% от стойността на възстановеното имущество по действащи пазарни цени. Това са всички материалноправни въпроси, които са от значение за конкретното дело и дадените от въззивния съд отговори на тези въпроси са в съответствие със закона и съдебната практика. Поставените от касатора въпроси са общи, теоретични и формулирани по начин, който води до тяхната неотносимост към спора. От тези въпроси се установява само желанието на касатора да представи договора за нищожен поради липса на предмет, дължимата от възложителя престация-за неопределяема, а действията на ищеца-като неизпълнение. В случая обаче не се касае за нищожност на договора поради липса на предмет, а за тълкуване на действителната обща воля от страните съобразно целите, които са си поставили. Ето защо въпросите по т.1,, т.2 и т.5 нямат връзка със спора. Неотносим е въпросът по т.4, тъй като в съответствие с точното тълкуване на този договор престацията също е определяема. Без значение е и въпросът по т.3, тъй като изпълнението на договора е извършено точно и съобразно уговореното още през 2008 г., без възражения от страна на касатора.
По тези съображения съдът приема, че поставените от касатора въпроси нямат значение за изхода на конкретното дело, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 8.03.2012 г. на Апелативен съд-гр. В., гражданско отделение, постановено по в. гр. д. № 20 по описа за 2012 г., с което е потвърдено решение № 250 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 362 по описа за 2011 г. на Шуменския окръжен съд в частите, с които е признато за установено спрямо О.-Шумен, че дължи на З. Н. Д. по издадена заповед за изпълнение № 1298 от 1.6.2011 г. по ч. гр. д. № 2068/2011 г. на Шуменския окръжен съд сумата от 29 109 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор от 6.01.1998 г. за осъществяване на съдебна защита, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, както и 7 765 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 26.1.2009 г. до 26.05.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: