3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр.София, 05.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1738 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. срещу решение № ІІ-154 от 23.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2028 по описа за 2014 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 1935 от 16.10.2014 г. по гр. д. № 2001 г по описа за 2014 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против Обединено детско заведение „Изгрев”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно и необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за наличие на злоупотреба на работодателя с право при промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността, без същевременно да има промяна в длъжностната характеристика.
Ответникът по жалбата Обединено детско заведение № 14 „Изгрев”, [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
По силата на сключен трудов договор касаторът е бил общ работник в ОДЗ № 14 „Изгрев” в [населено място], когато със заповед № 58 от 17.01.2014 г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, предложение първо от КТ-поради изменението на необходимото образование за заемане на длъжността. Съгласно получената от касатора на 13.06.2011 г. длъжностна характеристика изискуемото образование за длъжността е било средно или основно, а със заповед № 71 от 9.12.2013 г., връчена на 10.12.2013 г. е въведено изискване за специално/техническо образование, каквото касаторът не притежава. В исковата си молба той е оспорил уволнението с твърдението, че е тенденциозно извършено от директора на учебното заведение Ж. И., с която са били във влошени лични отношения. За осъществяването на дейността му като общ работник не е било необходимо да притежава специално/техническо образование. На свой ред в отговора на исковата молба работодателят е оправдал въвеждането на новото образователно изискване с високата цена на ремонтите, когато те се извършват от външни лица и възможността да се спестят средства, ако общият работник притежава технически познания. Според длъжностните характеристики в трудовите функции на общия работник са включени участие в ремонтни дейности, извършване на дърводелски и водопроводни услуги, поддържане на наличната материална база, грижи за съхраняването и поддържането в изправност на инструментите и машините, следене на изправността на радиаторите, парната инсталация, В и К инсталацията, ел. инсталациите, проверка на годността на звънците, при необходимост подмяна на кранове, бушони, крушки и други подобни.
При тези данни въззивният съд е приел, че не е установена злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като изменението в образователните изисквания за длъжността е свързано с функциите и дейностите, посочени в длъжностната характеристика на касатора. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. С оглед мотивите на второинстанционния съд поставеният от касатора въпрос дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя е от решаващо значение за изхода на спора, но даденият отговор на този въпрос не противоречи, а съответства на приложимата практика на ВКС. Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност по суверенна своя преценка и съдът не е компетентен да се произнася дали има обективна необходимост от въведената промяна /решение № 417 от 19.10.2011 г. по гр. д. № 143/2011 г. на ІV ГО на ВКС, № 148 от 5.06.2013 г. по гр.д. № 515/2012 г. на ІV ГО на ВКС/. Само когато работникът или служителят въведе в предмета на спора довод за злоупотреба с право посредством посочване на конкретни факти, от които може да се направи такъв извод, съдът е длъжен да се произнесе доколко работодателят е действал добросъвестно, като тежестта на доказване на недобросъвестното поведение съгласно чл.8, ал.2 от КТ е върху работника или служителя/решение № 428 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 254/2009 г. на ІV ГО на ВКС, № 192 от 14.06.2013 г. по гр.д. № 680/2012 г. на ІV ГО на ВКС, № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 294/2013 г. на ІV ГО на ВКС/. Тоест ищецът следва да установи, че единствената цел на работодателя е да постигне прекратяване на неговия трудов договор/решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 284/2012 г. на ІV ГО на ВКС/. Тъй като преценката дали промяната в образователните изисквания е за целесъобразност и принадлежи само на работодателя, за да има злоупотреба с право, тази промяна трябва да е напълно без значение за изпълнението на трудовите задължения и по никакъв начин да не е била необходима за нуждите на работата/решение № 416 от 3.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1844/2013 г. на ІV ГО на ВКС № 321 от 31.10.2011 г по гр. д. № 13/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС/. В настоящия случай касаторът не е доказал безспорно наличието на злоупотреба с право, водещо до незаконосъобразност на уволнението. Въведеното изискване за наличие на специално/техническо средно образование може да послужи при изпълнение на работата. Не е било нужно едновременно с изменението в образователните изисквания да са променят и функциите, посочени в новата длъжностна характеристика, тъй като длъжността се е запазила непроменена.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-154 от 23.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2028 по описа за 2014 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: