3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
гр.София, 03.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3021 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „Ц. о. в.” срещу решение № 146 от 19.03.2014 г., постановено по в. гр.д. № 108 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 2043-І от 13.12.2013 г. по гр. д. № 5384 по описа за 2013 г. на Плевенския районен съд за отмяна на уволнението на К. Е. Д., извършено на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ със заповед № ЦСРИ-4/15.08.2013 г., служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а с. „Ц. о. в.” е осъдено да и заплати 2 260,13 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 16.08.2013 г. до 2.12.2013 г.
Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Променени ли са изискванията за професионална квалификация в новата длъжностна характеристика, утвърдена на 15.07.2013 г. и може ли съдът да изследва работодателската целесъобразност, довела до промяна на изискванията за заемане на длъжността и съответно представляваща основание за прекратяване на трудовото правоотношение? Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 985 от 1.06.2006 г. по гр. д. №2816 по описа за 2003 г. на ІІІ ГО на ВКС и на цитираната в изложението практика на други съдилища.
2. Мотивирано ли е обжалваното решение в съответствие с изискванията на т.19 на ТР № 1 от 2000 г. на ОСГК? Касаторът счита, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка по съществото на спора.
Ответникът по жалбата К. Д. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
К. Д. е заемала длъжността „психолог с ръководни функции” в Ц. „О. в.”-гр. П., когато е била уволнена на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ, тъй като работодателят е приел, че не притежава необходимото образование за заемане на длъжността-магистър с квалификация здравен мениджмънт и социални дейности. За да уважи исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа, районният съд е съпоставил длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност преди прекратяване на трудовото правоотношение с характеристиката за новата длъжност. При тази съпоставка съдът е констатирал, че се касае за различни по характер задължения и отговорности, поради което е достигнал до извода, че не няма промяна в изискванията за заемане на длъжността, а се създава изцяло нова длъжност с други трудови функции, поради което не е налице посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовия договор. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, отбелязвайки, че изменението на изискванията за заемане на длъжността трябва да стане при запазване на тази длъжност, което работодателят в случая не е установил по категоричен начин.
При тези мотиви на съдилищата въпросът дали с длъжностната характеристика са променени изискванията за заемане на длъжността е от съществено значение за изхода на делото, но този въпрос касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Втората част от първия въпрос дали съдът може да изследва работодателската целесъобразност, довела до промяна в изискванията, е неотносим към спора, тъй като съдилищата не са обсъждали целесъобразността на промяната, а са констатирали, че тази промяна всъщност се състои в създаване на нова длъжност, поради което не е налице посоченото от работодателя уволнително основание.
Няма противоречие между обжалваното решение и решение № 985 от 1.06.2006 г. по гр. д. №2816 по описа за 2003 г. на ІІІ ГО на ВКС, което се отнася за напълно различна хипотеза. В това решение е прието, че когато работодателят е имал определени изисквания за образование за заемане на длъжността, на които служителят не е отговарял при сключването на трудовия договор, последващото им нормативно въвеждане съставлява промяна в изискващото се образование и е основание за прекратяване на трудовия договор. Наличието на противоречие между обжалваното решение и цитираните от касатора решения на други инстанции не следва да се обсъжда, тъй като няма данни тези решения да са влезли в сила, поради което не може да се осъществи основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По втория въпрос на касатора също не може да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като въззивното решение не противоречи на т.19 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на въззивния съд в обжалваното решение не се състоят в проверка на първоинстанционното решение, а отразяват изводите му по съществото на правния спор.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставените от касатора въпроси касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 19.03.2014 г., постановено по в. гр.д. № 108 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: