3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
гр.София, 19.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1137 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Исторически музей-Ч. срещу решение № 363 от 21.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1349 по описа за 2014 г. на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, с което е потвърдено решение № 35 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 430 по описа за 2013 г. за отмяна на уволнението на Нася Д. Я. за незаконно, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на Историческия музей да и заплати 4 890 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение за времето от 21.09.2013 г. до 21.03.2014 г.
Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е недопустимо, тъй като се е развило без участието на законния представител на музея-кмета на [община]. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие между обжалваното решение и Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСГК по въпроса кой е законен представител на работодателя в случаите на чл.61, ал.2 от КТ. Според касатора законен представител по смисъла на чл.36 от ЗЗД е висшестоящият орган. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата Нася Д. Я. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата Нася Д. Я. е изложила в исковата молба, че е заемала по силата на трудово правоотношение длъжността директор на Историческия музей в Ч., когато е била незаконно уволнена. Предявила е искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, посочвайки като ответник [община]. С определение от 21.01.2014 г. по гр. д. № 430 по описа за 2013 г. на Чирпанския районен съд, трети състав, производството по делото е било прекратено, тъй като общината е горестоящ орган по смисъла на чл.61, ал.2, изречение първо от КТ във връзка с чл.28, ал.6 от Закона за културното наследство, но работодател е Историческият музей. Това определение е било отменено от въззивния съд поради неясните и неточни указания, дадени от първоинстанционния съд и след като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия ищцата е насочила иска си срещу Историческия музей с молба от 25.02.2014 г. Исковете срещу този ответник са били уважени от първоинстанционния съд с решение, което е потвърдено от въззивния съд. Историческият музей е бил представляван пред съдилищата от изпълнителния директор, който е подписал също и касационната жалба.
Процесуалните действия на съдилищата и постановените срещу историческия музей решения не противоречат, а съответстват на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСГК. Според това решение сключването на трудовия договор от по-горестоящия на работодателя орган съгласно чл.61, ал.2 от КТ не води до изключение от правилото по чл.61, ал.1 от КТ и трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, в случая-с Историческия музей. В Тълкувателното решение действително е посочено, че по-горестоящият орган действа като законен представител на работодателя по смисъла на чл.36 от ЗЗД, но само в случаите на учредяване и на прекратяване на трудовия договор с лицето, упълномощено да упражнява работодателска власт в предприятието/директор/. Тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да упражни правото на прекратяване спрямо себе си, волеизявлението и в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган. След като висшестоящият орган вече е прекратил трудовото правоотношение обаче, пълномощник на работодателя за другите правни действия, е лицето, което представлява предприятието по закон/в случая-изпълнителният директор на музея/. Затова в процеса относно законността на уволнението на ищцата представител на работодателя/Историческия музей/ не е горестоящият орган/кметът/, както счита касаторът, а изпълнителният директор на музея. Следователно обжалваното решение е постановено срещу надлежна страна, която е участвала в процеса чрез законния си представител.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатия въпрос касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 363 от 21.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1349 по описа за 2014 г. на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: