4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1212
гр.София, 17.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4888 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Л. срещу решение № 1247 от 23.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1429 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав, в частта, с която е отменено решение № 1080 от 5.3.2015 г. по гр.д. № 2674 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд за осъждане на Дирекция за национален строителен контрол да заплати на К. И. Л. сумата 3 859 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди от унищожаване на законно изградена подпорна стена и отводнително-укрепително съоръжение при премахване на незаконен строеж, ведно с лихви и разноски, като е постановено друго решение за отхвърляне на този иск.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад или непълен доклад по делото от страна на първоинстанционния съд и на въззивния съд на основание чл.146 от ГПК, който да отделя спорното от безспорното, как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти, последиците на недаваните указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително да посочат нови доказателства?
2. Следва ли въззивната инстанция да следи за допуснати процесуални нарушения и при констатирано нарушение на чл.146 от ГПК, извършено от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като състави доклад и позволи да се предприемат съответните действия, произтичащи от доклада?
3. Длъжен ли е съдът да укаже на ищеца необходимостта от събиране на доказателства относно твърдените факти и обстоятелства по предявения иск?
Дирекцията за национален строителен контрол счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Дирекцията за национален строителен контрол е предявила срещу касатора иск за установяване дължимостта на разноските за премахване на незаконен строеж, а той на свой ред е противопоставил насрещен иск за заплащане на 6 000 лв. обезщетение за вреди, причинени от унищожаване на законно изградена подпорна стена и отводнително-укрепително съоръжение. В насрещната искова молба касаторът е поискал разпит на двама свидетели и изслушване на съдебно-техническа експертиза. В определение от 18.07.2014 г. Варненският районен съд е дал указания на касатора, че е в негова тежест да установи наличието на противоправно деяние, извършено от служители на ДНСК, както и причинната връзка между деянието и вредите. Произнасяйки се по доказателствата, съдът е допуснал поисканата експертиза, но е отказал разпита на свидетели. Въз основа на експертизата първоинстанционният съд е приел че при премахване на незаконния строеж е било унищожено и законно изграденото съоръжение/част от стената, ограждаща парцела на касатора/, поради което е уважил насрещния му иск за сумата 3 859,85 лв. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в тази част и е постановил друго решение, с което е отхвърлил изцяло иска на касатора. Този съд е приел, че не се доказват елементите от фактическия състав на деликта, тъй като експертизата не може да замести свидетелските показания. С оглед на тези мотиви касаторът желае да установи посредством отговорите на поставените въпроси, че искът му е останал недоказан, тъй като поисканите от него свидетели не са разпитани поради допуснати процесуални нарушения. Процесуалните бездействия на въззивния съд обаче по формулираните от касатора питания не противоречат на практиката на ВКС, а съответстват на разрешенията, дадени в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълкувателно дело №1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. На първо място трябва да се посочи, че процесуално нарушение е извършено от първоинстанционния, а не от въззивния съд, чието решение подлежи на касационен контрол. На второ място нарушението не се състои в съдържанието на доклада на първоинстанционния съд, а в отказа да бъдат разпитани поисканите от касатора свидетели. На трето място това нарушение е могло и е следвало да бъде отстранено във въззивната инстанция по искане на страната, а не служебно от въззивния съд. След като ДНСК е подала въззивна жалба с твърдение, че деликтът не е доказан, в отговора на тази жалба касаторът е могъл да поиска разпит на свидетелите, позовавайки се на процесуалното нарушение на първоинстанционния съд/чл.266, ал.3 от ГПК/. Липсата на такова искане е обусловила поведението на въззивния съд. Съгласно т.2 от цитираното Тълкувателно решение този съд няма правомощие служебно да следи за процесуалните нарушения на първоинстанционния съд, да повтаря доклада по чл.146 от ГПК или в случая да дава указания на страната за възможността да иска изслушване на свидетелски показания, тъй като несъбирането на тези показания не се дължи на пороци на доклада.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че по повдигнатите от касатора въпроси решението на Варненския окръжен съд е съобразено със задължителната практика на ВКС, поради което касационно обжалване на това решение не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ДНСК 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1247 от 23.6.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1429 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, трети състав, в частта, с която е отменено решение № 1080 от 5.3.2015 г. по гр.д. № 2674 по описа за 2014 г. на Варненския районен съд за осъждане на Дирекция за национален строителен контрол да заплати на К. И. Л. сумата 3 859 лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди от унищожаване на законно изградена подпорна стена и отводнително-укрепително съоръжение при премахване на незаконен строеж, ведно с лихви и разноски, като е постановено друго решение за отхвърляне на този иск.
ОСЪЖДА К. И. Л.-[ЕГН], да заплати на дирекция за национален строителен контрол сумата 500/петстотин/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: