3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
гр.София, 13.05.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1086 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. В. Н. срещу решение № 5528 от 17.07.2013 г. , постановено по гр.д. № 16714 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 13.06.2011 г. по гр. д. № 23877 по описа за 2010 г. на СРС, ІІ ГО, 57 състав, за признаване дължимостта на сумата от 3 778,49 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.4.2007 г. до 30.04.2009 г. и на сумата 643,31 лв. мораторна лихва върху главницата.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Дължи ли се заплащане на топлинна енергия без наличие на валидно сключен договор за продажба?
2. Може ли да се постанови решение без редовно призоваване на ответника за първото по делото съдебно заседание?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
След оспорване на заповед за изпълнение срещу касатора е била заведена искова молба от [фирма] за установяване дължимостта на незаплатена от него топлинна енергия за периода от февруари 2006 г. до април 2009 г. както и за мораторната лихва върху главницата. Видно от разписката на стр.46 по описа на СРС касаторът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, а според разписката на стр.72 по описа на СРС е бил лично уведомен и за първото съдебно заседание. Следователно касаторът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от него процесуално нарушение, поради което вторият му въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
За да уважи исковете за непогасените по давност вземания, районният съд е приел, че касаторът в качеството му на собственик на топлофициран имот е потребител и съответно купувач на топлинна енергия по силата на чл.153, ал.1 и чл.150, ал.2 от Закона за енергетиката и е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. С обжалваната част от въззивното решение второинстанционният съд е потвърдил този извод, позовавайки се на тълкуване на разпоредбите на параграф 1, от ДР на Закона за енергетиката, чл.150 и чл.155 от същия закон. Разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с касатора, съответства на практиката на ВКС, отразена в решение № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с цитираната от касатора Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В случая касаторът нито е твърдял в отговора на исковата молба, нито е доказал по делото, че дадена конкретна клауза от общите условия, отразяваща се на цената на потребената от него топлоенергия, е създала такава неравнопоставеност.
Ето защо по първия въпрос на касатора касационно обжалване на решението на Софийския градски съд също не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5528 от 17.07.2013 г. , постановено по гр.д. № 16714 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение от 13.06.2011 г. по гр. д. № 23877 по описа за 2010 г. на СРС, ІІ ГО, 57 състав, за признаване дължимостта на сумата от 3 778,49 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.4.2007 г. до 30.04.2009 г. и на сумата 643,31 лв. мораторна лихва върху главницата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: