4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 964
гр.София, 27.09. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2773 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. П. срещу решение от 20.12.2012 г., постановено по гр. д. №14065 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ІІ „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение от № ІІ 63-92 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 22974 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ Гражданско отделение, 63 състав, в частите за отхвърляне на предявените от касатора против ТПК „Вътрешна архитектура” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на касатора, извършено със заповед № 2 от 15.03.2011 г. и за възстановяване на заеманата преди това длъжност.
Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка трета на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Ответникът не е доказал, че е налице реално намаление на обема на работа.
2. Дали новото щатно разписание трябва да се утвърди от Общото събрание на кооперацията?
3. Дали заповедта за прекратяване на трудовия договор не е нищожна, тъй като липсва компетентно решение за съкращаване на щата от Общото събрание на кооперацията ?
4. Дали не е извършена трансформация на едни длъжности в други, без спазване на изискванията за тази трансформация? В случая няма нови заповеди, няма промяна на длъжностните характеристики, а заемащите тези трансформирани длъжности лица нямат подходящото образование и квалификация.
5. Дали не е допуснато нарушение на нормативните изисквания за четиригодишен мандат на завеждащите ЗЗБУТ/Закон за здравословни и безопасни условия на труд/, тъй като предсрочно прекратяване на този мандат може да се иска най-малко от 1/3 от работещите в предприятието и решението се взема от най-малко от Ѕ от присъстващите на Общото събрание.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата ТПК„Вътрешна архитектура” счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество. Претендира за 300 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът Е. Т. П. е работила като технолог в ТПК „Вътрешна архитектура”, когато със заповед от 15.03.2011 г. трудовото и правоотношение е било прекратено поради намаляване обема на работа и съкращаване в щата. Първоинстанционният съд е приел, че е установено намаляването на обема на работа и наличието на това основание води до законосъобразност на уволнението. Касаторът оспорва този извод в т.1 на изложението си на основанията за допускане на касационното обжалване. Това оспорване не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а представлява твърдение за неправилност на съдебното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Твърдението на касатора е и невярно, тъй като намаляването на обема на работа е било безспорно доказано посредством приетата по делото експертиза и показанията на свидетелката К..
Наличието на едно от посочените в уволнителната заповед основания за прекратяване на трудовия договор е достатъчно, за да обоснове неговата законност, както подробно се е аргументирал в решението си Софийският районен съд. При установеност на поне едно законно основание за уволнение евентуалното незаконосъобразно друго основание/съкращение в щата/ не би довело до извод за незаконност на уволнението или за нищожност на уволнителната заповед. Ето защо отговорите на втория, третия и четвъртия въпрос, дори да са в желания от касатора смисъл, което би противоречало на цитираната от Софийския градски съд практика на ВКС, не биха променили изхода на спора. Следователно по тези въпроси също не следва да бъде допускано касационно обжалване.
В исковата молба е Е. Т. П. е твърдяла, че е работила като завеждащ здравословни и безопасни условия на труд и не е била освободена от тази длъжност. Във въззивната си жалба тя се е позовала на допуснати според нея нарушения на чл24, ал.1, чл.26, ал.2, чл.27, ал.3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. По делото не се установява, че към момента на уволнението тя е била завеждащ здравословни и безопасни условия на труд-тази дейност е посочена в първоначалния трудов договор, но не и в допълнителните трудови споразумения. Дори тази дейност да и е била възложена, работодателят не е допуснал при уволнението и нарушение на чл.24, ал.1 от ЗЗБУТ/ДВ. бр.24 от 1997 г./. Разпоредбата дава възможност на работодателя да назначи или определи друго длъжностно лице за изпълнение на тази дейност. Твърденията в т.5 от изложението на касационните основания за допуснати нарушения при предсрочно прекратяване на мандата на завеждащия дейността са неотносими към спора. Съгласно чл.27, ал.3 от ЗЗБУТ четиригодишен мандат имат представителите на работещите в Комитета по условията на труд в предприятието. Липсват данни по делото, че такъв комитет е следвало да бъде избран в предприятието/чл.27, ал.1 от ЗЗБУТ/, че е съществувал, а ищцата е била представител на работещите, а не на работодателя. Ето защо и този въпрос също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не трябва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ТПК „Вътрешна архитектура” 300 лв. разноски за касационното обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.12.2012 г., постановено по гр. д. №14065 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ІІ „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение от № ІІ 63-92 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 22974 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, ІІ Гражданско отделение, 63 състав, в частите за отхвърляне на предявените от касатора против ТПК „Вътрешна архитектура” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението на касатора, извършено със заповед № 2 от 15.03.2011 г. и за възстановяване на заеманата преди това длъжност.
ОСЪЖДА Е. Т. П., [ЕГН], да заплати на ТПК „Вътрешна архитектура” 300/триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: