4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр.София, 07.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 131 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Й. срещу решение № 3768 от 17.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1557 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ІІ „Г” въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решение № ІІ-74-167 от 9.7.2011 г. по гр. д. № 41390 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 74 състав, за отхвърляне на предявените от Р. Н. Й. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на 2 160 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение, по чл.213, ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 21.06.2010 г. до 28.07.2010 г. в размер на 651 лв., иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за заплащане на 360 лв. обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 18.05.2010 г. до 11.06.2010 г. и иск с правно основание чл.150 от КТ за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода от февруари 2009 г. до май 2010 г. в размер на 1 967, 02 лв. Решението на въззивния съд не е обжалвано в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за уволнение и е обезсилено първоинстанционното решение относно възстановяването на Р. Н. Й. на длъжност продавач консултант при ЕТ Е. Ф.-Й. С..
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, касаеща констативния ефект на заповед при наличие на предизвестие, като се позовава на решение № 2532 от 17.04.2001 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2000 г., І ГО, и решение № 1097 от 18.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2006 г. Смята, че въззивният съд се е произнесъл по значими въпроси, отговорът на които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които са формулирани по следния начин:
Възможно ли е след като в делото са видни искания да се изискат по надлежен ред документи от инспекцията по труда с оглед пълно изясняване на делото, грешки в протоколите и в решението на първата инстанция, втората инстанция да откаже да ги коригира, макар тези искания пред първата инстанция да са подадени в срок?
Може ли решение на съда да съдържа само това, което е в протоколите, макар в тях да има грешки, без да се съобрази с доказателствата по делото?
Защо съдилищата отказват да прилагат чл.162 от ГПК?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси.
Ответникът по жалбата едноличен търговец Й. В. С., действаща под фирма [фирма], не взема становище по жалбата.
Съдът констатира, че в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.213, ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 21.06.2010 г. до 28.07.2010 г. в размер на 651 лв., с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за заплащане на 360 лв. обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 18.05.2010 г. до 11.06.2010 г. и иск с правно основание чл.150 от КТ за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода от февруари 2009 г. до май 2010 г. в размер на 1 967, 02 лв. решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 5 000 лв. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено. В останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за заплащане на 2 160 лв. обезщетение за оставането на касатора без работа решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване поради връзка с иска за отмяна на незаконното уволнение. Касационно обжалване в тази част обаче не трябва да бъде допускано по следните съображения:
За да отхвърлят иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, съдилищата са приели, че касаторът не е доказал оставането си без работа, тъй като не е представил в публично съдебно заседание оригинала на трудовата си книжка за извършване на констатация, а останалите документи не са достатъчни да установят това обстоятелство. Искът е останал недоказан по своето основание, а не по своя размер, поради което поставеният от касатора въпрос за прилагане разпоредбата на чл.162 от ГПК е неотносим към спора. Тази норма предвижда, че съдът може да определи размера на иска по своя преценка или да вземе предвид заключението на вещото лице, ако искът е установен в своето основание, но липсват данни за неговия размер. В случая искът е отхвърлен като неоснователен, поради което съдът не е имал задължение да определя неговия размер по реда на чл.162 от ГПК. Останалите въпроси на касатора се отнасят до тези части от решението, които не подлежат на касационно обжалване, поради което също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Н. Й. срещу решение № 3768 от 17.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1557 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ІІ „Г” въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решение № ІІ-74-167 от 9.7.2011 г. по гр. д. № 41390 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 74 състав, за отхвърляне на исковете с правно основание чл.213, ал.2 от КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа за периода от 21.06.2010 г. до 28.07.2010 г. в размер на 651 лв., с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за заплащане на 360 лв. обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 18.05.2010 г. до 11.06.2010 г. и иск с правно основание чл.150 от КТ за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода от февруари 2009 г. до май 2010 г. в размер на 1 967, 02 лв. И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3768 от 17.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1557 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ІІ „Г” въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № ІІ-74-167 от 9.7.2011 г. по гр. д. № 41390 по описа за 2010 г. на Софийския районен съд, 74 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на 2 160 лв. обезщетение за оставането на касатора без работа.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, а производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: