2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр.София, 23.04.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 496 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 533 от 6.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 580 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, ІІІ-ти състав, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 181 от 27.12.2012 г. по гр. д. № 130 по описа за 2012 г. на Районен съд-гр.Кнежа и е постановено друго за отхвърляне на предявения от касатора против Т. Д. Б. иск за заплащане на сумата от 5 305,02 лв., представляваща стойността на незаплатена вода за периода от 5.03.2009 г. до 27.10.2011 г.
Касаторът твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Моли касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса как се определя количеството на доставена и изразходвана вода. Счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на разпоредбата на чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, според която изразходваната вода се отчита по водомер.
Ответникът по жалбата Т. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касацационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска на касатора за заплащане на изразходваната от ответника вода, въззивният съд е приел, че водомерът е повреден и е следвало да се извърши проверка за неговата изправност с помощта на метрологична експертиза, което не е било сторено. Съдът е посочил, че в такава хипотеза в Наредбата и Общите условия са предвидени правила за определяне на количеството на използваната вода в имота, но не ги е формулирал конкретно и не ги е приложил. Следователно поставеният от касатора въпрос как се определя количеството на доставена и изразходвана вода е от решаващо значение за изхода на спора. Този въпрос е уреден от нормите на глава шеста на цитираната от касатора Наредба, по чието прилагане няма формирана съдебна практика, а въззивният съд се е затруднил да ги изтълкува и съобрази при постановяване на решението си. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 533 от 6.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 580 по описа за 2014 г. на Плевенския окръжен съд, ІІІ-ти състав, Гражданска колегия.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 106,10 /сто и шест лева и десет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: