3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
гр.София, 30.09.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2935 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба [фирма], [населено място] срещу решение № 49 от 30.01.2014 г., постановено по в. гр.д. № 332 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Монтана, граждански състав, с което е потвърдено решение от 25.10.2013 г. по гр. д. № 70258 по описа за 2013 г. на Районен съд-гр. М. за признаване за незаконно и за отмяна на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ на уволнението на К. Л. М. по чл.71,, ал.1 от КТ със заповед № ЧР-П-19 от 28.03.2013 г., за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за осъждане на болницата да заплати 2 236,37 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 1.04.2013 г. до 26.09.2013 г. на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Окръжен съд-Монтана е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следния въпрос:
Дали работата, която изпълнява работник или служител, трябва да е съгласно съответната длъжностна характеристика, или трябва да е само по обозначения код от Националната класификация на професиите и длъжностите?
Ответникът по жалбата К. Л. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Монтана, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 150 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът е работил по силата на трудов договор като фелдшер в болницата-касатор още от 1978 г. С допълнително трудово споразумение № 482 от 5.10.2012 г., в което е включена клауза за изпитателен срок, той е бил назначен на длъжността фелдшер с място на работа Консултативно-диагностичен блок-Приемен и диспечерски сектор. Преди изтичане на изпитателния срок трудовото правоотношение с ищеца е прекратено от работодателя без предизвестие на основание чл.71, ал.1 от КТ. Спорът между страните се отнася до съответствието на клаузата за срок за изпитване с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ. Ако се касае за една и съща работа, тази клауза е недействителна и съответно прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е незаконосъобразно, както са приели съдилищата. Според касатора обаче трудовите функции на фелдшера, работещ в Приемния и диспечерски сектор на Консултативно-диагностичния блок съществено се различават от дейностите на фелдшерите в другите звена. Различието се състои в умението да се работи с програмния продукт в болницата, да се осъществява контакт с пациентите и близките им, да се регистрират данни и да се извършва икономическа отчетност. За доказване на своята теза касаторът се позовава на приетите по делото длъжностни характеристики, а за да достигне до обратния извод, районният съд действително е почерпил аргумент от еднаквия код по Националната класификация на професиите в предишните договори и в последното допълнително споразумение. В тази връзка е поставеният от касатора въпрос, който би бил относим към спора, ако еднаквият код по Н. беше единственият довод на съдилищата да приемат, че се касае за една и съща работа. Съдилищата обаче не са основали изводите си само на еднаквия код по Н., а са анализирали съдържанието на личното трудово досие на ищеца, на трудовия договор и допълнителните трудови споразумения, като са се съобразили, че доказателствената тежест за установяване на различието в дейността е върху работодателя. Следователно отговорът на поставения от касатора въпрос в желания от него смисъл не би променил изхода на спора, тъй като в подкрепа на изводите на въззивния съд не е единствено еднаквият код по Н., а и други доказателства по делото. Ето защо касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Монтана не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на К. Л. М. 150 лв. разноски за касационното обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49 от 30.01.2014 г., постановено по в. гр.д. № 332 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Монтана, граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Л. М., ЕГН [ЕГН], сумата 150/сто и петдесет/ лв. разноски за касационното обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: