3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
гр.София, 30.09.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2863 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Д. срещу решение № V- 5 от 30.01.2014 г., постановено по в. гр.д. № 2401 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1750 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 6518 по описа за 2013 г. на Бургаския районен съд за осъждане на касатора да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете И. С. Д. в размер на 120 лв.
Касаторът С. П. Д. твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Преклудира ли се възможността на ответника да представи доказателства, подкрепящи направените от него оспорвания в бързото производство по иск с правно основание чл.143, ал.2 от СК при започната процедура по освидетелстване от ТЕЛК? По този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 358 от 19.12.2012 г. по гр.д. № 956/2011 г. на ІV ГО.
2. От какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне размера на издръжка за ненавършили пълнолетие деца и представлява ли особено затруднение за родител да плаща издръжка на дете, ако няма доходи, но е в трудоспособна възраст. По този въпрос има противоречие между обжалваното решение и решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр.д. № 1654/2010 г. на ІІІ ГО и решение № 305 от 7.6.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ІV ГО.
Ответникът по жалбата И. Х. като майка и законен представител на малолетното дете счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на 100 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е бил осъден от първоинстанционния съд да заплаща 120 лв. месечна издръжка за осемгодишното си дете И. С. Д., отглеждано от майката. Във въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение касаторът е възразил, че при определяне размера на издръжката не е отчетено здравословното му състояние. Посочил е, че му предстои освидетелстване от ТЕЛК за нетрудоспособност поради флексорна контрактура в дясната колянна става, за което обстоятелство е представил писмени доказателства. Тези доказателства са били приети и обсъдени от въззивния съд, който е счел, че процедурата пред ТЕЛК все още не е приключила и затова не може да се приеме, че касаторът е нетрудоспособен. Следователно съдът не е отказал да приеме представените от касатора доказателства, позовавайки се на процесуална преклузия, поради което поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е неотносим към спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По повдигнатия от касатора материалноправен въпрос е създадена трайна съдебна практика, обобщена в ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и обжалваното въззивно решение съответства на тази практика. Когато се присъжда издръжка за малолетно и непълнолетно дете в хипотезите на чл.143, ал.2 и ал.3 от ГПК, при липсата на доходи и друго имущество, трудоспособността на родителя е правно значима, тъй като задължението за издръжка произтича от основното задължение на родителите да се грижат за своите ненавършили пълнолетие деца. Трудоспособността сама по себе си не може да обуслови задължение за издръжка в други случаи-когато се касае за издръжка на пълнолетно дете по чл.144 от СК/решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ІV ГО на ВКС/. В този смисъл е и цитираното от касатора решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр.д. № 1654/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, което се отнася за издръжка на пълнолетно, а не на малолетно дете. Не е относимо към спора посоченото от касатора решение № 305 от 7.6.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ІV ГО на ВКС, което касае незачитане от въззивния съд на обстоятелството, че майката се грижи за детето.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V- 5 от 30.01.2014 г., постановено по в. гр.д. № 2401 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на И. И. Х. като майка и законен представител на малолетното дете И. С. Д., ЕГН [ЕГН], сумата 100/сто/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: