4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
гр.София, 29.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1362 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. К., Л. Х. Р., И. Х. Ш. и О. Х. Р. срещу решение № 266 от 18.06.2012 г. по в.гр.д. № 397 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 1815 от 10.11.2009 г., постановено по гр. д. № 2979 по описа за 2008 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторите против Е. И. Г. искове за разваляне поради неизпълнение на договор, сключен с нотариален акт № 28, том 126, дело № 30002/2007 г., по силата на който Л. Х. Г. е продала на Е. И. Г. 15/18 идеални части от апартамент № 51, ет.2, вх.А, [жилищен адрес] находящ се в [населено място], [улица], срещу задължението да я гледа и издържа до края на живота и, както и за обявяване за нищожен поради липса на съгласие на същия договор.
Касаторите твърдят, че решението на Пловдивския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Задължително ли е излагането на мотиви от въззивния съд към решението му, с което е потвърдено първоинстанционното решение, отхвърлящо искове за прогласяване нищожността на договор за издръжка и гледане поради липса на правновалидно съгласие и воля на прехвърлителя и без намерение на прехвърлителя за обвързване, както и за разваляне поради неизпълнение на същия договор?
2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си по същество да обсъди всички основания за отменяване на първоинстанционното решение, посочени от жалбоподателите във въззивната им жалба и обосноваващи основателността на исковата им претенция по чл.26 от ЗЗД?. Какви са пределите на инстанционния контрол, осъществяван от въззивния съд?
3.Ако въззивният съд беше направил всичко това, то той би ли стигнал до други правни изводи относно основателността на исковите претенции по чл.26 от ЗЗД и по чл.87 от ЗЗД? Тоест, би ли установил, че е налице нищожност на договора за издръжка и гледане и неизпълнение като основание за развалянето на същия договор?
4.Задължително ли е излагането на мотиви в потвърдителното решение на въззивния съд ?
Според касаторите тези въпроси са е решени от въззивния съд в противоречие с цитираната от тях практика на ВКС, като същите въпроси са разрешавани и противоречиво от съдилищата. Ето защо касаторите молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Ответникът по жалбата Е. Г. не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са наследници на Л. Х. Г., която през 2007 г. е прехвърлила на ответницата Е. И. Г. 15/18 идеални части от апартамент № 51, ет.2, вх.А, [жилищен адрес] находящ се в [населено място], [улица], заради дадени в миналото издръжка и гледане и за издръжка и гледане в бъдеще. В исковата молба касаторите са заявили, че е налице неизпълнение на задължението на приобретателя, поради което са поискали разваляне на договора. Евентуално са предявили иск за нищожност на договора с твърдението, че след прекаран инсулт прехвърлителят е бил неподвижен и неконтактен, поради което не е могъл да изрази правно валидна воля. Според приетата по делото почеркова експертиза договорът е подписан от прехвърлителя Л. Х. Г., а според медицинската експертиза здравословното и състояние не е било пречка тя физически да положи своя подпис. Основавайки се на изводите на тези две експертизи, въззивният съд е посочил в обжалваното решение, че няма липса на съгласие, поради което искът за нищожност на договора следва да се отхвърли. Съдът е отбелязал, че ако дееспособно лице е подписало пълномощно без да разбира и ръководи действията си, това обстоятелство би довело до унищожаемост, но такъв иск не е бил предявен. Позовавайки се на свидетелските показания, въззивният съд е приел, че приобретателят е гледал и издържал прехвърлителя за правнорелевантния период от два месеца, поради което е приел, че искът за разваляне на договора за издръжка и гледане също е неоснователен. С тези мотиви Пловдивският апелативен съд е дал отговори на всички доводи, изложени във въззивната жалба. В тази жалба се съдържат твърдения, че от доказателствата по делото се установява тежкото здравословно състояние на прехвърлителя и неразбирането на свойството и значението на извършената сделка, което според жалбоподателите води до нищожност поради липса на съгласие. По отношение на иска за разваляне в жалбата са изложени оплаквания за недоказаност на дадената от приобретателя издръжка и гледане както преди, така и след сключване на договора. Във връзка с твърденията за липса на съгласие въззивният съд е изложил съображения в първата част на своите правни изводи, а относно иска за разваляне на договора се е позовал на събраните по делото свидетелски показания във втората част на тези изводи. В тази втора част мотивите могат да бъдат допълнени в смисъл, че договорът за издръжка и гледане не подлежи на разваляне, тъй като е сключен както за в бъдеще, така и за дадени в минало време издръжка и гледане, без стойностно разграничаване на двете престации. В този случай е от значение само преценката на прехвърлителя дали са полагани грижи в минало време и договорът не може да бъде развален по искане на неговите наследници.
Следователно въззивният съд не е допуснал противоречие със съдебната практика на ВКС, която го задължава да изложи мотиви по всички оплаквания в жалбата. Въззивният съд е упражнил необходимия инстанционен контрол и е разгледал всички посочени във въззивната жалба оплаквания. Изводите в обжалваното решение не могат да бъдат променени от изложените във въззивната жалба доводи за недоказаност на изпълнението на договора за издръжка и гледане. Ето защо касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 18.06.2012 г. по в.гр.д. № 397 по описа за 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: