2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
гр.София, 24.11.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4544 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К за о. на н. п. и. срещу решение № 106 от 17.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 48 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 550 от 31.10.2013 г. по гр. д. №721 по описа за 2011 г. на Плевенския окръжен съд, в частта за отнемане в полза на държавата от П. А. П. на основание чл.9 във връзка с чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ апартамент № 8 със застроена площ от 80,80 кв.м., находящ се на трети етаж в жилищната сграда с подземни гаражи и магазини на [улица] в [населено място], като е постановено друго за отхвърляне на този иск.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли да се включи към придобивната стойност на процесния имот и стойността на пожизненото право на ползване, когато от нотариалния акт е видно, че са платени две цени-една за учреденото право на ползване и друга- за продажба на голата собственост, или следва да се вземе предвид само стойността на голата собственост?
2. Нормата на чл.30, ал.3 от ЗОПДИППД/отм./ се прилага след постановяване на всяко съдебно решение, било то и невлязло в сила, или когато съдът отхвърли искането за отнемане в полза на държавата на имущество с влязло в сила решение?
3. Следва ли в приходната част да се включват доходи от продадени вещи, за които ответникът не е имал законни средства за придобиването им?
Ответникът по жалбата П. П. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Великотърновския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ответникът А. П., баща на малолетната П. П., е признат за виновен с влезли в сила присъди за това, че през периода от 1.1.2005 г. до 15.04.2005 г. в [населено място] е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери -38 510,50 лв., а през периода от 1.1.2006 г. до 30.4.2007 г. в големи размери-7 181,47 лв. Тъй като престъпленията са в обхвата на чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, комисията е образувала срещу него производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и е внесла в съда искане за отнемането му. С решение № 550 от 31.10.2013 г., постановено по гр. д. № 721 по описа за 2011 г. Плевенският окръжен съд е уважил искането, отнемайки цялото имущество, включително апартамент № 8 на [улица] в [населено място], собственост на малолетната дъщеря на ответника, върху който той си е запазил пожизненото право на ползване.
С обжалваното от комисията решение Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение за отнемане на апартамента и е постановил друго за отхвърляне на този иск. Апартаментът е бил придобит с нотариален акт № 124 рег. № 3228, дело 294 от 23.04.2008 г. на нотариуса И. И. рег. № 007, според който [фирма] е продало на А. П. пожизненото ползване върху апартамента за сумата 15 000 лв., а на малолетната П. А. П. е прехвърлило собствеността срещу 16 949 лв., като сборът на двете суми е равен на данъчната оценка на имота-31 949,69 лв. Въззивният съд е приел за придобивна стойност на апартамента пазарната му цена към момента на сделката, определена от вещото лице-42 600 лв., като е счел, че в тази цена е включено правото на ползване на стойност 17 000 лв. Касаторът смята, че към цената е следвало да се прибави стойността на правото на ползване, както е сторил първоинстанционният съд, поради което е поставил своя първи въпрос в изложението към касационната жалба. Въпросът обаче е формулиран по начин, който не съответства на мотивите на въззивния съд, поради което отговорът не може да доведе до промяна на неговите изводи. Този съд не е използвал стойността на голата собственост, а пазарната стойност на пълноценното право на собственост-42 600 лв. Макар в нотариалния акт стойността на правото на ползване да е разделена от стойността на голата собственост, сборът им е равен на данъчната оценка на апартамента и съдът само е заместил тази данъчна оценка с действителната пазарна цена. Следователно първият въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
Вторият въпрос в изложението се отнася до момента, в който следва да бъдат вдигнати обезпечителните мерки. Налагането и отмяната на обезпечителни мерки обаче са действия на съда, които не засягат предмета на делото и не обуславят правните изводи на съда по съществото на спора. Затова свързаните с обезпечаването на иска въпроси не могат да бъдат основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Решаващото съображение на въззивния съд за отхвърляне на иска за отнемане на процесния апартамент е, че към момента на сделката ответниците са разполагали с достатъчни по размер законни доходи за придобиването му. До това заключение съдът е достигнал след подробен анализ на приходите и разходите на ответниците четири месеца преди придобиването въз основа на заключението на вещото лице. Отговорът на третия въпрос на касатора в желания от него смисъл не може да опровергае този извод на въззивния съд. Въпросът касае приходите от продажба на компенсационни бонове, за чието придобиване ответникът не е доказал законен източник на доход. Тези приходи са реализирани за периода от 1.1.-31.12.2003 г. – много преди покупката на апартамента и преди периодите на извършените престъпления и затова не може да се предположи логически обосновано както връзка между престъпната дейност и придобиването на боновете, така и влагането на тяхната стойност в цената на апартамента.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 17.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 48 по описа за 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: