3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1119
гр.София, 11.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3664 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. срещу решение № 111 от 27.02.2013 г., постановено по гр. д. № 11 по описа за 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ граждански състав, в частите, с които е отменено решение № 74 от 15.11.2012 г. по гр. д. № 418/2012 г. на Хасковския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на касатора обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лв. до 20 000 лв. за повдигнато и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.2 във връзка с ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 от НК, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, искът в тази част е отхвърлен и е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.
Касаторът П. П. твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. За точното приложение на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по ЗОДОВ-въпрос, който според касатора е от значение за развитието на правото.
2. Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ да се вземат предвид други осъждания и висящи наказателни производства на ищеца?
3. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Разпоредбата е приложена без да са обсъдени всички относими обстоятелства. Въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, цитирана от касатора. Противоречие според него има, тъй като при идентични срокове на наказателното преследване съдилищата са присъдили други, съществено различаващи се по размер обезщетения.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата Прокуратура на Република България не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът П. П. е изложил в исковата молба, че срещу него е започнало наказателно преследване за кражба на товарен автомобил „Камаз 5511” с ДКН 32 55 Т на 20.09.2000 г. с разпита му като уличено лице, което е приключило с решение № 525 от 7.12.2009 г. на Върховния касационен съд. През този дълъг близо десет години период от време е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на личната му свобода и неприкосновеност, незаконна намеса в личния му живот, посегателство върху честта, достойнството и доброто му име чрез несправедливо обвинение за тежко умишлено престъпление, стрес и емоционални страдания, влошаване на личните му отношения с майката на неговия син. Поискал е заплащане на 50 000 лв. като обезщетение за тези неимуществени вреди. От показанията на свидетелите се е установило по делото, че воденото наказателно производство действително се е отразило отрицателно на публичната репутация на ищеца по време на предизборната му кампания за кмет и на личните му отношения с майката на неговия син, поради което Хасковският окръжен съд е присъдил обезщетение в размер на 20 000 лв. и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. Хасковският апелативен съд е намалил размера на обезщетението до 5 000 лв., отчитайки обстоятелството, че по същото време срещу ищеца се е водило и друго дело, приключило с влязла в сила осъдителна присъда за престъпление по чл.214 от НК. При така формулираните от ищеца неимуществени вреди, за които е претендирал обезщетение, съдилищата са обсъдили всички относими към неговия размер конкретни обстоятелства така както изисква т.ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Влязлата в сила осъдителна присъда за друго престъпление е повлияла отрицателно на едно от засегнатите неимуществени блага-доброто име на касатора. Доброто му име вече е било накърнено заради тази присъда и това обстоятелство следва да бъде взето предвид при преценката за размера на обезщетението, дължимо заради неоснователното му засягане от другото неустановено обвинение. Следователно обжалваното решение не противоречи на задължителната практика по въпроса за критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, нито се налага тази практика да бъде променена с цел развитието на правото, поради което не са налице основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Хасковския апелативен съд.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие между обжалваното решение и цитираната от него съдебна практика. В представените решения съставите на ВКС са присъдили по-висок размер на обезщетенията, тъй като се касае за случаи на наказателно обвинение в различни по тежест престъпления и за налагане на мерки за неотклонение, които са се отразили тежко на здравословното физическо и психическо състояние на ищците, а настоящият случай не е такъв. Поначало различните размери на присъдените обезщетения за неимуществени вреди се обуславят от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай-възраст на пострадалия, продължителност на болките и страданията, момент на увреждането и обществено-икономическите условия към този момент. Ето защо присъждането на обезщетения за един и същ вид увреждане в различен размер не представлява противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Хасковския апелативен съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111 от 27.02.2013 г., постановено по гр. д. № 11 по описа за 2013 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІІ граждански състав, в обжалваните от П. Д. П. части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:.