3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
гр.София, 17.10. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгнев гр. д. №540 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Б. срещу решение № 194 от 3.2.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 207 по описа за 2011 г., с което е потвърдено решение № 261 от 29.06.2009 г. на Асеновградския районен съд, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 636 по описа за 2008 г. за отхвърляне на предявения от Н. А. Б. против М. Г. Б. и А. Ц. Б. иск за обявяване на нищожност поради абсолютна симулация на извършената на 27.06.2005 г. с нотариален акт № 164, том ІV, дело № 764/2005 г. покупко-продажба на самостоятелни обекти, находящи се в партерния етаж на построената в груб вид двуетажна с партерен етаж жилищна сграда, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на същата, намиращи се в [населено място], [улица]. В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие с цитираната от касатора практика на Върховния касационен съд, както и чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за обективната преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и цялост, съответствието на изводите на съда с установените по делото факти, със закона и константната съдебна практика, който е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба М. Г. Б. и А. Ц. Б. не вземат становище по нея.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за недоказано по делото твърдението на касатора Н. Б., че съществуващият оригинал на обратния документ е бил откраднат от дома и от ответника А. Ц. Б.. Поради липсата на оригинала на обратния документ и недопустимостта съществуването му да се доказва със свидетелски показания, тъй като не е установено, че е загубен или унищожен не по вина на страната, въззивният съд е достигнал до извода за недоказаност на иска за нищожност на покупко-продажбата като симулативна. Фактическите констатации и правният извод на въззивния съд не противоречат на цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, тъй като разрешените с тази практика въпроси не са относими към случая. Решение № 453 от 20.06.2003 г. на ВКС, ІІ ГО, по гр. д. № 990/2002 г. касае признание на другата страна, което трябва да се цени в съвкупност с другите доказателства по делото, а решение № 493 от 30.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 273/99 г., ІІ ГО се отнася за цената на сделката, която е част от същественото и съдържание. В решение № 540 от 30.06.1999 г. на ВКС по гр. д. № 253/99 г. е прието, че всяка страна, която участва в сключване на симулативна сделка, носи тежестта да я докаже. Доказването става чрез т. нар. „писмено доказателство” по чл.134 от ГПК или чрез обратен документ. Произходът на средствата за закупуване на имота не доказва твърдяната симулация. Решение № 925 от 20.10.1998 г. на ВКС, ІІ ГО, по гр. д. № 1150/96 г. се отнася до времето на съставяне на нарочния обратен документ, а решение № 96 от 1.2.2002 г. на ВКС, ІV ГО, по гр. д. № 318/2001 г. касае допустимостта на иска за обявяване на нищожност, щом като страната има правен интерес от това. Неприложими са и решения № 620 от 25.06.1993 г. на І ГО на ВКС по гр. д. № 211/93 г., № 639 от 9.10.1995 г. по гр. д. № 483/95 г. на 5-членен състав на ВКС и решение № 776 от 15.06.1992 г. по гр. д. № 412/92 г. на ІV ГО на ВКС. Първото решение се отнася до случай, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, във второто съдът приема, че ограниченията за разкриване на симулативност не се отнасят до другия неучастващ в сделката наследник, а третото е свързано с продажба на имот, участващ в общия по регулация парцел. Следователно няма противоречие между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касатора въпрос дали въззивният съд обективно е преценил доказателствата в тяхната съвкупност и цялост и дали изводите му са в съответствие с установените по делото факти със закона и константната съдебна практика винаги обуславя правилността на решението. Материалноправният или процесуалноправният въпрос за допускане на касационното обжалване обаче трябва да е различен, а не да касае правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждането на събраните по делото доказателства/ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо формулираният от касатора въпрос няма характера на въпрос, който е от значение за прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК и също не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 3.2.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр. д. № 207 по описа за 2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: