2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1486
гр.София, 21.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 969 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” срещу решение от 22.3.2012 г. по гр. д. №9858 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV Б състав, с което е потвърдено решение от 14.05.2010 г. по гр. д. № 40930 по описа за 2009 г. на Софийския районен съд за отмяна на заповед № 3-2921 от 23.07.2009 г. за прекратяване трудовото правоотношение на И. К. С., за възстановяването му на предишната работа и за осъждане на касатора да му заплати 2 940 лв. обезщетение за оставането без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 1.08.2009 г. до 31.01.2010 г.
Касаторът Агенция „Пътна инфраструктура” твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречива практика на съдилищата относно тълкуване на разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ-възможност за сключване на срочен трудов договор за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Съгласно параграф 1, т.8 от ДР на КТ изключение по смисъла на чл.68, ал.4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологични, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Налице е необосновано стесняване на приложението на изключенията, което налага произнасяне на ВКС по този въпрос. Според касатора произнасянето ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставения въпрос.
Ответникът по жалбата К. С. счита, че не следва да бъде допускана, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът И. С. е заемал по силата на трудово правоотношение длъжността „изпълнител-контрольор” с място на работа ГС Кулата, З., И., когато със заповед на Директора на Управление „Пътни такси и разрешителни” към Национална агенция за пътна инфраструктура е бил уволнен поради изтичане на уговорения срок. Съдилищата са констатирали, че след като е изтекъл срокът за изпитване на ищеца, работодателят е сключвал поредни допълнителни споразумения, определящи срок на трудовия договор, без дейността да има временен сезонен или краткотраен характер и без да е налице изключение по смисъла на чл.68, ал.4 от КТ във връзка с параграф 1, т.8 от ДР на КТ. Въз основа на тази констатация съдилищата са приели, че трудовият договор се е трансформирал в безсрочен съобразно чл.68, ал.5 от КТ, поради което този договор не може да се прекрати на посоченото в уволнителната заповед основание и са уважили исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. При този извод на съдилищата поставеният от касатора въпрос обуславя изхода на делото, но по него няма противоречива практика. По този въпрос ВКС се е произнесъл с решение № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 45382009 г. на ІІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, според което обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, са част от императивно определеното му съдържание и следва да бъдат конкретно посочени в него съобразно т.8 на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Липсата на такова вписване води до нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ, поради което на основание чл.68, ал.5 от КТ трудовият договор се счита за срочен. В случая изрично посочване на конкретните причини, налагащи сключване на срочен договор, липсва в допълнителните споразумения и въззивният съд в съответствие със задължителната практика на ВКС е приел, че клаузата за срок е нищожна. Следователно няма противоречиви съдебни решения по поставения от касатора въпрос, а е налице непротиворечива, последователна и задължителна практика на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.3.2012 г. по гр. д. №9858 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, ГК, ІV Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: